Интервю на Силвия Великова и Таня Величкова с Радмила Въжарова
Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
ВКС потвърди преди седмица доживотната присъда на Илиян Тодоров – обвинен за двойното убийство пред дискотека "Соло". Двойното убийство през 2009-а година стана на метри от Съдебната палата, когато при скандал с нож в гърба бяха наръгани Васил Александров и Кирил Въжаров. Приятелят им Кирил Димитров също беше намушкан, но оцеля.
В предаването "Преди всички" майката на Кирил – Радмила Въжарова, разказа:
Преди не бях имала сблъсък със съдебната система. В движение видях как работи тя и съм отвратена. Отвратена съм от поведението на съдебни състави. Ужасена съм от това, че законът позволява след осъдителна присъда, въпреки презумпцията за невинност, извършителят да бъде оставен на свобода. В нашия случай първа инстанция даде оправдателна присъда и по силата на презумпцията за невинност Илиян Тодоров, вече доказан убиец, беше пуснат на свобода. На втората инстанция беше доказана неговата вина, но пък по силата на съществуващото законодателство, мярката за неотклонение беше само забрана за излизане извън пределите на България. Това в крайна сметка дава възможност на този убиец да напусне България така или иначе, всички знаем, че е възможно по ред начини. Тези дни изтичат законовите срокове и въобще не вярвам той да влезе в затвора. /…/ Неговият баща непрекъснато тръбеше, че Илиян е тук, не е избягал, но миналата седмица чух, че това е съдебна грешка. Искам да видя сега този баща, който твърди, че неговият син е тук, дали ще стане негов съучастник в укриването на извършител на тежко криминално престъпление. Намеренията ми са свързани само с това, което законът позволява. Законът е този, който трябва да изпълни смисъла на присъдата, иначе каква полза от нея.
29-и състав, който го оневини и му позволи да напусне затвора, имаше точно тази задача – да му осигури възможността да организира своето укриване от по-следваща присъда, която както се случи – е виновен. Там имаше един младши съдия Мария Дончева, която отсъди по съвест и спрямо доказателствата.
Относно гражданското сдружение "Справедливост" и опитите да се промени законодателството, Въжарова коментира: Ние установихме, че всъщност ние сме хора с умрели души и трудно могат да се предизвикат инициативи и във физически смисъл - буквално сме изчерпани. Всеки един от нас ходи по своите си дела, всеки се бори по отделно със системата. Нашите инициативи леко заглъхнаха.
В България има правосъдие на две писти, смята Въжарова. Тя подчерта, че част от проблема е и това как може депутати да упражняват адвокатската си професия. Според нея това е конфликт на интереси.
Законът очевидно не е писан за обикновените хора. Обикновените хора не могат да разберат как така мярката за неотклонение след осъдителна присъда може да бъде само забрана да се напуска страната. Тази вечна презумпция за невинност сякаш се оказва много удобна за различни решения. Така или иначе правата на подсъдимия са толкова много, а правата на жертвите са толкова ограничени. Законът е построен така, че няма човешка справедливост, а той законът нали е писан за нас хората.
