Радиотеатърът предлага една интересна продукция, осъществена с режисурата на Иван Добчев и актрисата Мимоза Базова – „Родилно петно” от Николай Коляда.
Пиесата „Родилно петно” сякаш специално е създадена да се играе между четирите стени на котелното отделение на бившата подуянска баня. Неин автор е мрачният гений на новата руска драматургия Николай Коляда. Представлението „затваря” героинята на Мимоза Базова в подземието на една стоматологична клиника, която тя обитава в самота, мизерия и безумие. И в границите на пределния миг, когато трябва да се прости с всички свои илюзии и близки същества.
Дали тя наистина някога е била добра, но непризната актриса или с отчаянието на аутсайдер просто си измисля биография? Текстът и особено финалът дават простор за тълкувания. В прекрасното изпълнение на Мимоза Базова и според интерпретацията на режисорът Иван Добчев, това е една затрупана от боклуците на живота душа, неизвървяла своя път, неизживяла своите любови, неизиграла своите роли. Но също така това сме всички ние.
Едно поверие гласи, че ако пощеливата бъдеща майка (а всички бременни са пощеливи) опита да крадне някакъв плод, който неустоимо й се пощява да хапне и бъде изненадана от някого, при опита й да скрие откраднатия плод – зад гърба си, в пазвата или под полата – то сянката (образа на плода се отпечатват като негатив върху съответното място по тялото) кожата на бъдещото дете.
В пиесата на Николай Коляда имаме подобен случай – актрисата Юлия Макарова има такъв белег и й се налага да го крие с обилен грим. Но Коляда допуска, че този съдбовен отпечатък не е така невинен и създава не само козметични проблеми. Този белег орисва цялото живеене, облъхва живота на тази Юлия – Джулия – Жулка с дъха на руското, с лъха на Русия и целият й свят, просмукан с миризмата на пържено, на изгоряла сланина, на смрад и смърт.
Уникалното на този спектакъл на Радиотеатъра е, че не е записан в студио в радиото, а в подземието на Театрална работилница „Сфумато” – там, където се игра моноспектакъла, донесъл на Мимоза Базова „Икар” за 2009 година. Актрисата, която няма да видите, но ще чуете, е навлечена с мръсни, неугледни, прашни дрипи. Ще чуете и как шляпат тежките, огромни ботуши и как оглушително дрънчи мизерията на самотния й живот. Защото слушането е виждане.
Приятно слушане.
По публикацията работи: Майя Динева
Последвайте ни и в
Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
