Журналистът Васил Сотиров сподели в „Нашият ден” своята прогноза за европейската 2014 година:
„Краят на миналата година роди доста оптимизъм и надежди и това ще бъде определящото. Основното ще бъдат не някакви колосални и стратегически сътресения, а дали ще видим края на кризата. Ще се постигне ли търсеният икономически растеж в ЕС и САЩ, от което зависят много неща в световната политика. В последните пет години всички живяхме под знака на тази тежка икономически криза, която по най-различни канали и начини се отрази цялостно на международния климат. Разбира се, в основните страни от т.нар. Г-8, не се очертават някакви грандиозни политически събития. В повечето от тях изборите преминаха през 2013 г. и нещата сега изглеждат стабилни и спокойни. Единствено в Англия се готвят за избори в 2015 г., които ще бъдат доста напрегнати, заложени с големи очаквания за промени в страната. Така или иначе в политически план големи промени не се очертават в тези страни. Дори в Италия, без Берлускони, коалицията успя да се закрепи. Водещата роля в Европейския съюз отново ще бъде на Германия и г-жа Меркел, защото просто няма кой друг. Франция е с правителство с доста разклатени позиции, Италия си живее в политическа нестабилност, Англия е страна-евроскептик. Не изключвам след изборите да започнат коментари по излизането на Англия от ЕС. Така че не остава друг за водач, освен Германия. На Европейския съюз на този етап е нужна повече солидарност, защото Европа сега е съвсем различна от това, което беше преди 10 години. Насъбраните през това време проблеми, отслабиха икономически Европа и това няма да може да се преодолее без солидарност и взаимопомощ между богатите и бедни страни. „Очаква се американската икономика да отбележи циклично солидно възстановяване, но едновременно страната ще открие колко големи са структурните й проблеми” – пише „Икономист”. Тези проблеми наистина са много дълбоки и решаването им ще изисква много години реформи. Американците дълго живяха с мисълта, че са най-мощната икономика. Това е така, но се оказа, че други икономики в света решават по друг начин проблемите си и то доста по-успешно от американците. Взимам за пример Китай, който непрекъснато е упрекван в тоталитарен подход, но той се оказа по-рационален при решаването на икономически и структурни проблеми, защото става само от върха еднолично. Прогнозата е, че Китай ще се превърне в най-голямата икономика в света през 2014 г. Аз съм скептик, нужни са поне още 5-10 години, за да се случи това. А дори да стане в абсолютни цифри, това едва ли ще означава, че китайците ще живеят по-добре и ще се радват на по-голяма международна тежест от САЩ. В САЩ главно в инфраструктурата много неща предстои да бъдат решени. Те много завиждат на европейците, затова че успяха да създадат мрежа от скоростни влакове, което в Америка от дълги години е належащ за решаване проблем. Американците дълго време се славеха със своята мрежа от автомагистрали, а в света това вече става редовна практика и много страни ги изпревариха.
И сега за Европа. Проблем ще бъдат изборите за нов европейски парламент. Ще припомня, че от тази година започва новият 7-годишен финансов цикъл. Тези избори ще бъдат много важни и за България и ги очакваме с напрежение, за да се ориентираме за моментното положение на политическите сили. От развръзката на тези избори ще се разбере ще има ли предсрочни парламентарни избори у нас.
Европейските избори през месец май ще бъдат катализатор в обощоевропейски и в наш български план. Очаква се след тези избори да има нова Европейска комисия с нов председател. Битката за ЕК също ще бъде доста напрегната. Голям ребус е и кой ще бъде българският представител в нея.
Знаете, че от вчера Гърция председателства ЕС, но от това едва ли ще произлязат някакви дълбоки кардинални проблеми. Гърция не е страната с най-голяма тежест в ЕС, а и тя е твърде уязвима заради финансовото си положение. За нас е важно обаче, че наша съседна страна е ангажирана с европейските процеси. Това би могло да доведе до развиване на фактори, които имат пряко отношение към Балканите. Каквото и да си казваме, за Европа Балканите са все още един перифериен регион. Тази тенденция трябва да се промени и гръцкото председателство може да изиграе тази роля.
Латвия стана осемнайстия член на Еврозоната, което е много интересно. Само допреди 2-3 години Латвия беше в огромна криза, говореше се дори за разпад на икономическата система. Ето, че латвийците успяха да се стегнат и да стабилизират положението си. Това показва, че в една малка икономика при наличието на воля и добро желание, много бързо може да се въведе ред. Къде се оказваме ние като парченце от пъзела? За нас основен критерий е Румъния, с която винаги ни съпоставят. С нея смятам сме на едно равнище. Да не забравяме, че Словения която първа от Балканските страни влезе в Еврозоната, в момента преживява една от най-сериозните си финансови кризи. Още не се знае, но се очаква и тя да поиска международен спасителен план. Що се отнася за България, ще припомня че няколко години се хвалехме че имаме финансова стабилност, но ние всички знаехме каква е цената на тази стабилност. Оказва се, че и Европа е знаела цената, защото категорично не ни дадоха никакви шансове да си мислим, че имаме място в Еврозоната на този етап.
Оказа се, че финансовата стабилност така афиширана от предишното правителство, съвсем не означава всичко. Добре е, че най-накрая го разбраха и нашите управници и затова у нас няма нагласа да бързаме с членството в Еврозоната. Къде пукнатините могат да се превърнат в разломи в Европа? За мощни протестите и недоволство не можем да говорим. Нямаме основание да очакваме някакви взривове в ЕС. Стоят въпроси с независимостта на Каталуния, на Шотландия. Всички европейски политици обаче предупредително подсказаха на тези, които ще гласуват на референдуми и избори, че едно отделяне от старите страни-членки неминуемо ще доведе до усложнения. Евентуалните нови страни ще трябва да кандидатстват отново в ЕС, защото автоматично губят мястото си в него. Предстои един интересен процес, който ще следим.”
Последвайте ни и в
Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
