След удивителния успех на операта „Отело” от Верди през 1887 г., никой и не предполага, че старият маестро ще напише още един шедьовър. Подбудителят е либретистът Ариго Бойто, с когото заслужено обират овациите за разтърсващата „трагедия на ревността”. Поетът дяволито подхвърля на композитора идеята за комична опера - отново Шекспир и защо не историята за добродушния шегобиец, шишкото Фалстаф, който обожава виното, добрата храна и жените. Самохвалецът-рицар, който обича да разказва за мнимите си воински подвизи и вярва искрено в неустоимия си чар на желан любовник. Бойто знае, че въображението на Верди е още буйно, а и отдавна е мечтаел да използва Фалстаф за герой на комична опера. През лятото на 1889 г. поетът нахвърля една скица на либретото и я праща на композитора. Маестрото веднага се захваща да прочете отново „Веселите уиндзорки” и „Хенри ІV”, залегнали в проекта за новото сценично творение. „Дали този „Фалстаф” или тези „Уиндзорки” от света на мечтите, ще се превърнат в нещо живо и ще станат действителност? Кога? Как?... Кой знае?... Докато витаем в света на идеите, всичко ни се усмихва, но щом стъпим здраво на земята, щом се захванем с тяхното осъществяване, изникват съмненията и терзанията” - пише Верди в писмата си до либретиста - „Ако можехте да намерите една година, за да ми я подарите, аз пък да можех да смъкна от плещите си десетина години, тогава… Каква радост! Да можем да кажем на публиката: „Пак сте тук! Напред!”. Дали не е прекалено стар, няма ли да изглежда дързост, ще издържи ли на напрежението? - заедно с колебанията, Верди кипи от вдъхновение. Нещо повече, обичайното детайлно обсъждане на драматургията и всеки стих от текста, върви с внимателните му опити върху друга композиционна техника: „Забавлявам се, като правя фуги!... Да, господине, една фуга… при това фуга-буфа, която би могла да прилегне на „Фалстаф”. На премиерата, очаквана като голямото събитие - 9 февруари 1893 г. в Миланската скала - всички са покорени от изкусното майсторство на Верди да създаде брилянтна комедия. Комедия на нравите, в която веселието, насмешката, радостта от живота са претворени в съвършен синтез на музиката със словото. За залязващия 19 век, „Фалстаф” е върховната кулминация на уникален ансамблов театър – действието в стремителен ритъм остава зрителите-слушатели без дъх, диалозите, речитативите-парландо, ариозите и ансамблите разкриват характерите на героите и комедийните ситуации в тънки отсенки. „Чудото на Верди”, „най-съвършената комедия” – така възхваляват в пресата „Фалстаф”. Премиерата е и импровизирано честване на предстоящата 80-годишнина на композитора.
В директното ни предаване на спектакъла-матине от Метрополитън опера в Ню Йорк, ще имате удоволствието на слушате последния сценичен опус на Джузепе Верди в интерпретацията на диригента Джеймз Ливайн и съзвездие от певци: баритонът Амброджо Маестри (Фалстаф), Франко Васало (Форд), Анджела Мийд (Алис Форд), Стефани Блайт (Мисис Куикли), Дженифър Джонсън Кано (Мег Пейдж), Лизет Оропеса (Нанета), Паоло Фанале (Фентън), Карло Бози (Доктор Каюс), Кийт Джеймсън (Бардолф), Кристиан Ван Хорн (Пистол). Постановката в Метрополитън, чиято премиера бе на 6 декември 2013 г. е на режисьора Робърт Карсън. Нашумяла със своята фантазия и изобретателност, тя е копродукция на няколко оперни театри - Кралския оперен театър „Ковънт Гардън” в Лондон, Миланската скала, Канадската опера в Торонто и Нидерландската опера в Амстердам.
Съдържание на операта
