Звезден състав за една от най-популярните опери на Верди: Дмитрий Хворостовски като Риголето, Матю Поленцани – Херцогът на Мантуа и българката Соня Йончева в ролята на Джилда.
През 1850 година Джузепе Верди решава да напише нова опера за Teatro La Fenice - Венеция. По онова време той вече е световноизвестен композитор и си е извоювал привилегията да избира върху какви теми да твори музика. Верди се обръща към известния либретист Франческо Мария Пиаве, с когото е в близки творчески контакти (двамата вече са създали съвместно „Ернани”, „Двамата Фоскари”, „Макбет”, „Корсарят” и „Стифелио”) и го моли да му съдейства. Първоначално намерението им е да използват за литературна основа една пиеса на Александър Дюма-баща, но скоро композиторът разбира, че му трябва нещо по-енергично и разтърсващо, и се насочва към творбата на Виктор Юго „Кралят се забавлява”. Той пише на Пиаве: „Темата е голяма и необятна, а персонажите са сред най-забележителните в цялата история на театъра”.
Заради противоречивите събития в пиесата самият Юго веднага след написването й има огромни неприятности във Франция. Тъй като в творбата си той описва краля като безотговорен и циничен женкар, веднага след първото представление цензорите забраняват поставянето й с мотива, че „пиесата уронва престижа на кралското семейство” и тази забрана остава в сила повече от тридесет години. Още преди да започне работата си над операта, Верди вече е наясно с какво се захваща, но тъй като харесва много силната тема и ярките характери в пиесата, решава да рискува. „Използвай четири крака, вместо два, избягай от града и ми намери влиятелна личност, която да ми издейства разрешение да напиша „Кралят се забавлява” - пише той на Пиаве. Следва оживена кореспонденция между предпазливия Пиаве и вече преследвания Верди, но и двамата недооценяват опасността, на която се излагат. Дори приятелски настроеният Гулиелмо Брена, секретар на Teatro La Fenice - Венеция, който е обещал на композитора, че няма да има никакви проблеми с цензорите, е сгрешил – в началото на лятото на 1850 година тръгват слухове, че австрийската цензура ще забрани продукцията. Цензорите съобщават, че „Техни Величества” никога няма да разрешат толкова скандално „нещо” да бъде поставено във Венеция. През август 1850 Верди и Пиаве благоразумно се оттеглят в Бусето, родния град на композитора, за да продължат работата си и да предложат по-приемлив сюжет. Те пишат на театъра, като уверяват ръководството, че опасенията на цензорите относно „моралността” на творбата са несъстоятелни, но тъй като до премиерата остава много малко време, нищо не може да бъде направено. Междувременно операта е наречена неофициално La maledizione („Проклятието”), и това е използвано в писмото на австрийския цензор Де Коршковски, с което през декември 1850 той категорично отказва операта да бъде поставена, наричайки я „противна” и пропагандираща аморалност.
За да не пропадне трудът им напразно, Пиаве се опитва да преработи либретото и дори да сътвори нова опера – Il Duca di Vendome, (Херцогът на Вандом), в която суверенът е с херцота и двамата изчезват по силата на проклятието. Верди категорично се обявява против подобна идея и предпочита вместо това директно да преговаря с цензорите, като им изтъква преимуществата на всеки детайл. Във връзка с това Брена, секретарят на „Ла Фениче”, показва на австрийците няколко писма и статии, които обрисуват отрицателните страни на героите, но заради огромния авторитет на Верди конфликтът е преодолян. През януари 1851 двете страни се споразумяват действието на операта да бъде пренесено от Френския Кралски двор във Френско херцогство в Италия, а имената на някои от главните герои да бъдат променени. В новата версия вместо Краля съществува Херцогът на Мантуа, който принадлежи на фамилията Гонзага; сцената, в която суверенът се промъква в спалнята на Джилда, е премахната, а посещението му в кръчмата вече не е умишлено, а провокирано от измама. Гърбушкото е преименуван на Риголето (на името на героя от пиесата на Виктор Юго „Риголетти, или последният глупак”). На 14 януари на операта е сложено окончателно заглавие „Риголето”. Верди завършва композиционната си работа на 5 февруари 1851, на 7 раздава вокалните партии на певците, а а след по-малко от месец е обявена и премиерата, макар че авторът все още продължава да дописва финалните сцени на трето действие в родния си град Бусето. Окончателната версия на партитурата е донесена на 19 февруари, когато композиторът пристига за репетициите, но дори и след това той продължава да преработва някои моменти. За първото представление са ангажирани Феаличе Варези като Риголето, Рафаеле Мирате - Херцогът и Тереза Брамбила – Джилда (макар че самият Верди предпочитал тази роля да бъде изпълнявана от Тереза Де Джули Борси). Поради риска от фалшифициране на творбата, композиторът моли всички певци и музиканти да спазват изключителна секретност. Изпълнителят на партията на Херцога успява да види оригиналната партитура едва няколко дни преди самата премиера и е трябвало да се закълне, че няма да изпее нито един тон от прочутата днес ария La donna e mobile извън репетициите.
Премиерата на „Риголето” е на 11 март 1851 в La Fenice като първа част от един двоен концерт, заедно с балета „Фауст” на Джакомо Паницца. Дирижира Гаетано Марес, а сценографията е поверена на Джузепе Бертоя и Франческо Баняра. Представлението е абсолютен триумф, а арията на Херцога La donna e mobile за една нощ се превръща в „хит” и още на следващата сутрин се пее по всички улици на Венеция. (За подсилване на ефекта от музиката, няколко часа преди премиерата Верди забранява на музикантите да изпеят дори и един звук от тази ария извън сградата на театъра!). Много години по-късно, Джулия Кора Варези, дъщерята на Феличе Варези – първият изпълнител на партията на Риголето, си спомня: „Макар и опитен певец, баща ми се чувстваше толкова неудобно с гърбицата, която трябваше да носи, че направо се беше парализирал от страх и преди представлението получи пристъп на паника. Разбирайки това, Верди доста грубичко го бутна, за да излезе на сцената, и баща ми буквално „излетя” там, сякаш накуцваше, а публиката, смятайки залитането му за умишлен трик, беше очарована”.
„Риголето” донася нечуван касов успех на Teatro La Fenice и е първият голям триумф на Верди след премиерата на операта „Макбет” във Флоренция през 1847 година. В началото операта има 13 представления, а в последвалите години е поставена отново през 1854. Независимо от несполуките около поставянето й в Бергамо, много скоро творбата започва триумфална обиколка във всички италиански театри, макар на някои места да се налага заради цензурата заглавието й да бъде променяно. От 1852 „Риголето” започва да се играе и зад граница във всички големи оперни театри по света, включително отдалечени места като Александрия и Константинопол (през 1854) и Монтевидео и Хавана (през 1855). Английската премиера на операта е на 14 май 1853 в сградата на сегашния Кралски оперен театър Covent Garden. Ролята на Херцога на Мантуа изпълнява Джовани Матео Марио, а Риголето е Джорджо Ронкони. В САЩ операта е поставена за първи път на 19 февруари 1855 в Музикалната академия – Ню Йорк.
В днешно време „Риголето” на Верди е неизменна част от стандартния оперен репертоар. Тя е една от най-поставяните опери в цял свят и заема девето място в класацията на Италия за сезона 2008-2009 година. Интересно е да се отбележи, че в някои модерни продукции оригиналната сценография е доста променена. През 1982 Джонатан Милър например премества действието й в Ню Йорк сити, в средите на мафията от 50-те години на XX век. В продукцията на Баварската опера Дорис Дори през 2005 изпраща Херцога на Мантуа в „Планетата на маймуните”... А в тазгодишната продукция на Майкъл Майер действието на операта се развива през 1960, в едно казино в Лас Вегас. Образите на различните герои са от ерата на „Рат Пак” (група актьори от обкръжението на Хъмфри Богарт), като Херцогът става Франк Синатра, а Риголето – Дон Риклес.
В съботната вечер, чрез ефира на програма „Христо Ботев” и българската публика ще може да проследи директно спектакъла на „Риголето” от Джузепе Верди на сцената на „Метрополитън опера” – Ню Йорк. В ролята на Джилда ще пее българското сопрано Соня Йончева, която тази година дебютира блестящо и във Виенската опера, а през лятото пя Джилда и в „Арена ди Верона”. В останалите партии ще чуем: Риголето - Дмитрий Хворостовски, Херцогът на Мантуа – Матю Поленцани, Спарафучиле – Стефан Кочан, Мадалена – Оксана Волкова, Джована – Мария Цифчак, Граф Чепрано – Дейвид Кроуфърд, Графиня Чепрано – Уолис Джунта, Матео Борса – Александър Люис, Граф Монтероне – Робърт Помаков.
Режисьор на спектакъла е Майкъл Майер, а на диригентския пулт ще застане испанецът Пабло Ерас-Касадо, за когото това също е дебют в МЕТ.
Съдържание на операта
