Дискусия в „Нашият ден” с участието на Красен Станчев, председател на Управителния съвет на Института за пазарна икономика, преподавател в СУ и Иван Нейков, председател на Балканския институт по труда и социалната политика.
Красен Станчев:
„Първото важно нещо за мен е, че минималната и всички останали пенсии се увеличават с относително малко и то от средата на следващата година. В тази ситуация, в която липсва доверие в парламента и правителството, изкушението да се тръгне към по-щедри обещания беше много голямо. Това е добрата страна на приетия вече бюджет 2014. От друга страна, онова което е проблем на пенсионната система от много отдавна, са дефицитите, които тя произвежда. Дефицитът на НОИ от години е 50 % от приходи, което означава че за последните пет години ще се натрупат около 45 млд. дефицит. Това са всички обещания на законодателите през последните пет години, а тези средства трябва да бъдат изплатени на записаните в системата. Има известна динамика в тази посока. Например, 2001 г. на 100 работещи и осигурени се падаха 100 пенсионери, а сега се падат 78. Очевидно това е по естествени причини, т.е. сега ситуацията е малко по-добра от гледна точка на демографска структура, но не е по-добра по отношение на приходи и разходи в системата. Много по-лоша е и то от 2003-2004 г., когато беше приета концепцията за т.нар. осигурителни прагове и т.нар. швейцарско правило. Връщам се толкова назад, защото пенсионната система е доста инерционна. Тя не зависи само от моментни решения. Швейцарското правило е една голяма илюзия. Това, което се случи тази година е възстановяване на илюзията, че има някакво швейцарско правило. Ако то се приложи в оригинал, в България пенсиите трябва да бъдат намалени. Това е голям риск за бъдещето. Аз виждам два изхода. Единият е свързан със залпово замразяване на разходите. Другото е, да се обърне пирамидата, т.е. когато се осигуряваш на по-нисък доход да плащаш повече, а ако се осигуряваш на максимален доход плащаш по-малко. Подобен опит беше направен в Русия и системата работи относително добре. Може да се направи и друго - да се увеличава дела и постепенно да се индивидуализира сметката. Още нещо, което искам да кажа е, че физическа заплаха за съществуването на пенсионерите и следващата година няма да има. Ако не се направят реформи, 50-те % дефицит от НОИ, е ясно доказателство за фалит на системата. Следващ изход е реформа подобна на грузинската от 2005 г., когато на всички пенсионери беше осигурено от държавния бюджет нещо като пособие по старост, равно за всички. Това при нашите условия би било по 200 лв. на пенсионер. По принцип бюджет 2014 е малко по-абстрактно изписан от предишния бюджет. Достъпът на коментатори и граждани до информация за това какво мисли правителството е малко ограничен. Миналогодишният бюджет е някъде около 58% социален, този за 2014 г. е 54%. Ако се раздели бюджетът на човек от населението, най-вече през косвените данъци, всеки ще внася в НОИ около 1594 лв. За образование на човек ще отиват около 425 лв. и за здравеопазване 484 лв. Това не е само от преките данъци, а от всички. Общата сума на данъците за т.г. на човек е някъде към 4500 лв., малко по-голяма от м.г. Тази обща сума обаче трябва да се гледа по друг начин, това е сума финансирана от всички граждани според възможностите им”.
Иван Нейков:
„Всъщност, следващата година вероятно ще бъде най-тежката за осигурителната система. Тя обаче ще бъде цвете в сравнение с по-следващата, защото това което беше направено със замразяването на хора да пенсионната реформа, беше не много сполучлив опит да прикрием следващата стъпка. Явно на законодателите на един нов законопроект не им стига замразяването на пенсионната възраст, но предлагат и ранно пенсиониране за абсолютно всички, на които не им достигат две години до пенсия. Това е най-голямата опасност, която в момента се готви. Свидетели сме или на някаква невероятна некомпетентност или за нещо съвършено друго. Явно сега управляващите знаят, че няма да са много дълго на власт и сега залагат мина под краката на всички следващи управляващи. Нали си представяте как електората реагира, когато решиш да му вземеш нещо, което той е приел за социална придобивка или привилегия. Всеки, който посегне на вече приетото, ще стане лош.
Това е може би най-тъжното и най-тревожното. Хората в момента наистина са заблуждавани с това ранно пенсиониране, а това е един голям минус за всички.
Ранното пенсиониране гарантира ниски пенсии за десетилетие напред, защото дупката в бюджета на НОИ е единственото сигурно нещо, което ще се случи.
Дефицитът т.г. приближава вече 2 млд. Второ, ние всъщност изпращаме един много лош сигнал към младите безработни. Казваме им, ние ви осигуряваме работни места като пенсионираме хората. А това не е така, защото голяма част от работещите са точно пенсионери. Младият пенсионер е много по-голям конкурент на младия безработен от всеки друг.”
Красен Станчев:
„Ще добавя и друго. От 2010 г., след промените в Кодекса на труда, право за уволнението на пенсионерите става доста трудно. В крайна сметка работещият пенсионер изтласква младите. Това води и до други напрежения в бюджета. Изтласкването на младата работна сила води до амортизация на разходите за неговото образование и увеличава разходите на бъдещите работодатели за тяхното повторно образование след време. Ще ми се Иван Нейков да отговори имаха ли възможност правителството и мнозинството в парламента да устоят на исканията
за продължаващото намаляване на пенсионната възраст?”
Иван Нейков:
„Струва ми се, че формулата вече е кой каквото предложи да се приема, за да изглеждаме добри. Реформите ги оставяме за някой друг. Аз стигам по-далеч. Някои от предложенията не са правени от никого, какъвто е случая с ранното пенсиониране. Това е толкова неразумно, че чак започвам да заеквам от възмущение. Не говорим при това за отделни групи, говорим за всички. Изглежда правителството си е харесало ролята на златната рибка. А какво ще стане после? На неудобни въпроси никой не отговаря.”
