Последната седмица от земния живот на Иисус Христос, от влизането му в Йерусалим за Пасха до смъртта и възкръсването му, се нарича „Велика” или „Страстна седмица”, т.е. Седмица на страданията (на старобългарски страст означава страдание). Всеки ден от тази седмица се нарича „Велик”. Седмицата е последната от Великденския пост и на всеки ден от нея се извършват специални служби от църквата. Последният ден завършва с Възкресението на Сина Божий – Великден.
На Велики понеделник Спасителят влиза в Йерусалимския храм, намира го пълен с търговци и ги изгонва, защото храмът е дом за молитва, а не тържище. В Евангелието се говори за проповедта на Иисус в храма и изреченото от него проклятие над безплодната смокиня – символ на човешката душа, която не познава молитвата, покаянието, и не носи духовни плодове.
Велики вторник е ден за поучения и последни нравствени напътствия. Иисус Христос ни дава пример как да бъдем благотворители – не да даваме от излишъка си за тази цел, а като бедната вдовица да отделим от последните си материални средства. Христос проповядва в храма и разказва притчата за десетте мъдри девици, очакващи идването на Господа. Той прави пророчества за съдбата на град Йерусалим.
В деня на Велика сряда се припомня едно от последните събития преди страданията на Божия син: за драгоценното миро, което в искреното си разкаяние една грешница изляла върху главата на Спасителя. Жената носела алабастров съд с миро и успяла да влезе в дома, дето бил Христос, за да засвидетелства почитта си към Него. В бързината тя счупила съда, по-лесно да се разлее мирото. Скъпоценната течност струвала триста денария и затова някои възнегодували против нея. Христос им отговорил: „Тя извърши добро дело за Мене, като превари да помаже тялото Ми за погребение”. На Велика сряда е Тайната вечеря с Апостолите, по време на която Христос им казва, че един от тях ще Го предаде. Известно е, че Юда Искариот отишъл при иудейските първенци и уговорил да Го предаде за тридесет сребърника. През нощта срещу четвъртък Иисус се моли в Гетсиманската градина до идването на предателя и залавянето си.
На Велики четвъртък е произнесена смъртната присъда над Иисус Христос, потвърдена от Пилат Понтийски, управник на римската провинция Юдея (26-36 г.). В същата тази вечер Христос е разпнат. Обикновено в четвъртък вечерта се четат т.нар. Дванадесет евангелия или дванадесетте откъса от Евангелието, които разказват за Христовите страдания. По време на четенето на евангелията вярващите стоят със запалени големи свещи, които по-късно използват при различни случаи в молитвите си.
На Велики петък, наричан още Разпети петък, се припомнят великите страдания на Иисус. Нарамен с тежък кръст, той е поведен към Голгота за разпятие. Христос приел смирено съдбата си да бъде унижаван, обругаван, бичуван, бит с плесници, накичен с венец от тръни на главата. След като изкачил Голгота, е разпънат между двама разбойници и издъхва в мъки. По това време станало слънчево затъмнение и земетресение. Вечерта в петък църквата отслужва Опело Христово.
Велика събота е ден на оплакването и погребението на Иисус Христос. Възпоменава се погребението и слизането Му в ада. В евангелието се споменава как умира на кръста. Иосиф Ариматейски и Никодим, като изпросили разрешение от Пилат, Го снели от кръста, помазали с аромати, обвили в нова плащаница и Го положили в нов гроб, изсечен в скала недалеч от Голгота. При полагането Му в гроба присъствали жените мироносици (носещи миро), сред които, обляна в сълзи, била и майка Му Св. Богородица. Иудеите запечатали гроба и поставили стража пред него. В събота сутринта след литургията на някои места има обичай свещеникът да раздава цветя на вярващите като израз на радостно предчувствие за Възкресението.
В неделя е Великден – Светлото Възкресение.
Първоначално Великден бил предшестван от дву- или тридневен пост, който станал една седмица – т.нар. Страстна седмица. Впоследствие към него бил добавен и 40-дневният пост по подобие на четиридесетте дни, през които Христос постел в пустинята. Той бил предназначен за тези, които щели да бъдат кръстени на Великден. Дълго време, докато траела практиката на масовите кръщения на възрастни хора, тайнството се извършвало именно на Великден, когато особено силно било преживявано кръщението – като съпричастие с доброволната смърт и възкресение на Господа. Затова Пасхалната литургия е кръщелна по своя характер.
