„Припаднала е тъмна мъгла – не било тъмна мъгла, малки моми лазар играят…”
Лазаруването е пролетен момински обичай, изпълняван в навечерието на Цветница. Тогава църквата почита възкресението на бедния Лазар, а фолклорният празник – съживяването на природата след зимното мъртвило. Възраждането на природата в представите на хората се свързвало с непорочността на младите момичета, готови за любов и брак. С ритуалните си песни и игри, те правят преход от детство и младост към съзряване и сътворение.
От ранно утро на Лазарова събота гласовете им оживяват селата. Събрани в групи, водени от снажна напета мома – „боенец”, те посещават всеки дом като пеят и танцуват. Хорото им е отворено, в редица, която водачката извива, върти и лъкатуши. Наричат го „ходено” хоро, защото лазарките си влачат краката като го играят. Понякога е вихрено и се играе под „съпровода” на звънтящите им лазарски песни, които са предназначени за всеки член на дома. В тях се пее за здраве и плодородие, за многобройни стада и едър клас на нивата, за хубостта на момите и силата на момците. Но най-много за любов и женитба. След като лазаруват, момите вече могат да се годяват и омъжват. Затова облеклото на лазарките напомня невестинска премяна, а обичаят лазаруване се счита предсватбен. Песен за млада майка подсеща: Невястице църноока, имаш малко дете – премени го с червено, накичи го със зелено и го прати при лазарки да му играят лазарица.... Когато обхождането на къщите привършва, момите пеят: Иди си иди, Лазаре и ела догодина – тогава ще ме завариш булка.
На следващия ден, Цветница, настъпват най-трепетните моменти от моминския обичай, наречен „кумичене”. Със същите празнични дрехи, лазарките прекосяват селото с върбови клонки и ранни цветя, набрани като обреден знак за настъпилата пролет. Отиват до реката и всяка пуска по течението върбов или цветен венец. Този който отплува най-бързо и надалеч, дава право на момата да стане следващата година водачка на групата – „кумица”. Празникът продължава в дома й, където майката е приготвила трапеза.
Последното, най-продължително и тържествено хоро на момите-лазарки, е към обяд на мегдана. Там се събира цялото село. Настроението е весело и приповдигнато, защото лазарките с шеговити припевки подсказват коя кого харесва. Днес песните, съпровождали пролетните игри на някогашните българки, са част от репертоара на народните ни певици.
