„Страната на розите” е онази орисница, която пресича житейските пътища на Мария и Венсан. Звучи като приказка, но си е истина. Разказва я Мария: „Преди да замина за Франция, в гимназията направих един сайт на френски език посветен на България със снимки и информация за страната, за Пловдив. Бях вече втора година студентка и получих имейл от французин Венсан, който търсеше информация за нашата страна. Той искаше да организира концерт със своята група в България. Така започнахме да обменяме имейли. През цялото време Венсан мислеше, че аз съм в България, аз мислех, че той е някъде другаде във Франция. Оказа се, че и двамата сме в Лион – почти съседи. И така се срещнахме на живо.” След време вече са семейство Гайо. Мария е завършила международни отношения, а Венсан – аудиовизуални изкуства, но музиката е неговата страст. 
Измисли си една мечта, покани я учтиво да влезе в главата ти, настани я в кресло от плетени мисли и я накарай да се задоми в съзнанието ти. Тя ще се сбъдне! Това се случва с Мария и Венсан. И тук има история. През 2005 г. пътуват до Венецуела. Случайното им посещение в малка семейна плантация за отглеждане на какао преобръща живота им и открива един нов и необятен за тях свят: този на истинския шоколад, направен на място, директно от какаовите зърна. И тогава мечтата се задомява в съзнанието им. Завърна ли се във Франция, Мария и Венсан решават да си произвеждат шоколад за вкъщи. Експериментират с различни видове какаови зърна. Хобито се превръща в страст, двамата преминават няколко сериозни обучения, добиват знания и умения. Решават да живеят в България и се установяват в Пловдив. Работят всеки в своята област и всяка нощ сънуват своята шоколадова мечта. Преди година и половина тяхната мечта става реалност – създават своя „къща за истински шоколад”. В работилница Мария и Венсан преоткриват стара европейска традиция на изработване на шоколада. Те са убедени, че единствено работата с какаови зърна на място, може да създаде качествен, вкусен и здравословен шоколад. Внимателно ги подбират и след селекция, която им е отнела много време, са се спрели на два сорта: венецуелско какао с вкус на кафе и печени ядки и био какао от Домениканската Република с вкусови нотки на плодове.
Производството на шоколад се оказва доста сложен процес. Научаваме го от Мария: „Като получим какаовите зърна в работилницата правим известно количество проби, анализи. Има няколко етапа на производство. Най-важният е печенето. Вкусът и ароматът е много специфичен. Шоколадовите ухания се развиват най-вече по време на печенето. Всеки отделен сорт се пече на определена температура за различно време. Тук е мястото да уточним, че изпичането, което практикуваме, цели да запази полезните съставки, като витамини и антиоксиданти. Този процес е много личен, зърна от един сорт, изпечени от двама шоколатиери ще бъдат с различен вкус”.
„След печенето какаовите зърна ги начупваме с една ръчна мелница. Начупват се на парчета, отделяме ядката от самата люспа”.
„От самата ядка произвеждаме шоколада, продължава Мария. Имаме идея и се надяваме се да направим демонстрационна зала, където всеки може да види как изработваме истинския шоколад. Там ще поднасяме и горещ шоколад със специален ритуал и прибори. Както всички вкусни ястия, така и хубавият шоколад се нуждае от много търпение, внимание и време. За превръщането на какаовите зърна в шоколадов ликьор са нужни между 3 и 5 дни работа, в зависимост от сорта на зърната и вида на шоколада, който изработваме.
„За да достави истинско удоволствие, вкусният шоколад изисква да бъде създаден с много търпение, усет и чувство. Точно като хубавото вино, което се нуждае от дълго време, за да изгради своя характер, нашият шоколад зрее в продължение на седмици преди да бъде излят във форми”, обяснява Мария. „За нас създаването на шоколад от зърната до блокчето е като композирането на музикална пиеса, творчески процес, включващ много мисъл, въображение и чувство, продължава Венсан. – Много съжалявам, че нямам време да свиря музика, затова решихме нашите шоколади да са вързани към стилове музика. BLUES-шоколадът е най-специфичния. Когато парченце от него се стопи в устата се усеща леко кисел, като от червени плодове, вкус. После се усещат много различни вкусове, които дават някаква емоция. Според мен, блусът се свири или слуша, когато на хората им е тежко. След като опитате този шоколад, се чувстват различни емоции и хубави неща.”
„Вкусът на JAZZ-шоколада и по-силен и се приближава към печените ядки и кафето. Когато се яде този шоколад се усещат различни вкусове, които наподобяват различните стилове в джаза. Това е музика с различни емоции, също като в този шоколад. POР-шоколадът може да се хареса на много хора, както самата музика. За това сложихме малко мляко в този шоколад, защото знам, че в България се предпочита млечният шоколад. И „капката” мляко, и печените ядки с мед дават много приятен вкус. Този шоколад може да се яде толкова лесно, както се слуша поп музиката.”
Две чаши с какаов чай чакат Мария и Венсан в минутите за отдих. „Той е направен от обвивката на какаовото зърно. Тя не се използва за направата на шоколад, въпреки че съдържа същите елементи като самата ядка. Използват я в Южна Америка, подобно на нашите билкови чайове. Добавя се канела, черен пипер и е много полезна. По-лека е от горещия шоколад”, обяснява Мария.
За да създават своя шоколад, Мария и Венсан черпят вдъхновение от природата. „Обичаме много планината и при всеки удобен момент сме в Родопите. Обичаме много хората, атмосферата там. Всяко лято прекарваме в село Проглед, което е близо до Смолян”, уточнява Мария. А за усмивките, които не слизат от лицата и на двамата, тя има обяснение: „Може би мисълта, че сме заобиколени от много хубави хора. Всеки ден си го повтаряме и искаме да разберем колко е важно това за нас. Не искаме да забравяме, колко важно е това за нас.”
Снимки: Венсан Гайо
