Все повече се увеличава населението над 65 години, а намалява броят на децата и младите хора под 15 години.
Снимка: Милка Димитрова
В България живеят почти седем и половина милиона души. Жените, макар и с малко преобладават над мъжете. Влошават се демографските характеристики на нацията – тя застарява бързо, населението намалява и се концентрира главно в градовете. Това показват окончателните данни от националното преброяване на населението, проведено в началото на тази година. След неговото приключване и в останалите страни-членки на ЕС, данните ще бъдат обобщени от Евростат.
Точното число на живеещите на територията на страната е 7 млн. 364 хиляди 570 души. Българската етническа група е най-голямата, тя наброява малко под 5 млн. и 700 хиляди души или почти 85 процента от населението. Втори по численост е турският етнос с около 8 процента, а на трето място се нарежда ромското население.
Потвърждават се тревожните демографски статистики на намаление и застаряване на населението. Ние, българите, сме с 600 хиляди по-малко, сравнено с данните от преброяването през 2001 г. Увеличава се делът на населението над 65 години, а намалява броят на децата и младите хора под 15 години. Причините са две. От една страна това се дължи на отрицателния демографски прираст и от друга страна – на миграцията. В България родените деца са по-малко от починалите българи и тази тенденция продължава вече няколко десетилетия. Българската нация застарява най-бързо в сравнение с останалите европейци. Все по-малко българи в трудоспособна възраст издържат все повече пенсионери. Това поставя сериозни проблеми пред бъдещото социално и икономическо развитие на страната. Съотношението сега е: 100 души, излизащи от трудоспособна възраст се заместват от едва 70 млади българи. Преди десет години то е било значително по-добро: на 100 български пенсионери са се падали 124 млади хора в трудоспособна възраст. Цифрите от сегашното преброяване налагат бързо развитие на социалните системи за грижи към възрастните, пораждат и проблеми на трудовия пазар, където все по-често се усеща липсата на кадри. Според статистиката част от намалението на населението на страната се дължи и на миграцията. От 2001 г. досега по икономически причини страната са напуснали 175 хиляди българи.
На икономически причини се дължи и друга негативна тенденция, потвърдена от статистическите данни. В търсена на работа и по-добри условия за живот българите масово мигрират към градовете. Обезлюдяват цели региони. Финка Денкова, директор на дирекция в Националния статистически институт обобщава: „Териториалното разпределение на населението показва много ясно очертана тенденция на концентрация на населението в големите градове и в няколко големи области. Значими различия има и в разпределението на населението по общини. Почти 40 процента от българите живеят в 9 големи общини на страната. Най-многолюдно е населението на столицата София, в която живеят почти 1 милион и 300 хиляди души или над 17 процента от населението. Най-слабо населена остава област Видин с малко над 1 процент от населението на страната.”
Ускорената урбанизация поставя редица проблеми пред развитието на българските градове. А в същото време в 180 български села вече не живее никой, показва преброяването. Финка Денкова уточнява: „Най-голям е броят на населените места без жители в областите Габрово и Велико Търново. В една пета от населените места на България живеят от 1 до 50 души, а в по-малко от една трета от населените места живеят между 100 и 500 души. В седемте най-големи града живее повече от една трета от населението на страната.”
Според анкетите от преброяването безработните българи към началото на февруари са били 15 процента. Тези данни се различават от цифрите на Агенцията по заетостта, според която безработицата се движи около 10 процента. Вероятно различието се дължи на факта, че Агенцията по заетостта изчислява само безработните българи, регистрирали се в Бюрата по труда в страната.
По публикацията работи: Милка Димитрова
Последвайте ни и в
Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!