На 4 ноември, понеделник, се състоя поредната премиера с публика на Радиотеатъра. Това беше „Дневникът на един луд” от Николай Василиевич Гогол в изпълнение на актьорa Николай Урумов. Режисура и музикална картина - Лилия Абаджиева. Публиката изпълни малката зала на Второ студио, дори стълбите, а някои от по-младите слушатели си направиха нещо като първи балкон. Сред почитателите на Радиотеатъра бяха писателят Кольо Георгиев, драматургът Константин Илиев, журналистките Лили Маринкова и Светлана Дичева, журналистът Георги Савчев, както и продуцентите на програма „Христо Ботев” Весел Цанков и Георги Василски. Дойдоха също така зрители вече познати от други прослушвания. Присъстваха актьорът Николай Урумов и режисьорката Лилия Абаджиева. Актьорът беше посрещнат с ръкопляскания, преди още да разкаже как е преминало първото му участие в Радиотеатъра. Сложният, многопластов, образ на „малкия човек”, неговата невъзможност да се впише в обществото, неговите луди мечти за друг живот, живот богат и разнообразен, далеч от ежедневието на чиновника Поприщчин се оказа и първата изява на Николай Урумов пред микрофона. Той сподели, че липсата на публика, затвореното пространство на студиото и микрофонът пред него най-напред са го разсеяли, но после са помогнали за пълното му вглъбяване.
Кой е всъщност Николай Василиевич Гогол? Роден в Сорочинци, Украйна. Детството му минава в родното имение Василевка. Учи в училище в Полтава и в Нежинската гимназия за висши науки. През 1828 г. се установява в Санкт Петербург. Работи като чиновник в Департамента за държавно стопанство, а после в Департамента за императорските имоти. Сътрудничи на „Отечественные записки”, „Северные цветы” и „Литературная газета”, сприятелява се с Пушкин. Става популярен с „Вечери в селцето край Диканка”, възторжено посрещната от Пушкин. През 1835 г. издава два прозаични сборника - „Арабески” (включващ „Невски проспект”, „Записки на лудия”, „Портрет”, към тях се присъединяват и публикуваните по-късно, „Нос” и „Шинел”) и „Миргород” (включващ „Вий”, „Тарас Булба” и др.), създава пиесата „Ревизор”, която триумфално обикаля световните театри и до днес. През юни 1836 г. заминава зад граница, където прекарва общо 12 години, живее в Германия, Швейцария, Франция, Австрия, Чехия, но най-дълго в Италия. Автор на пиесата „Женитба”, романа „Мъртви души”, чийто втори том изгаря през лятото на 1845 г. Окончателно се завръща в Русия след поклонничество на гроба Господен. Умира в дома си на „Никитски булевард.
Гогол не е страдал от шизофрения, убеден е неговият биограф, литературният критик Игор Золотуски. Гогол преди всичко е наблюдател, казва той в едно интервю, изследовател, той е много умен и всичко вижда. И е човек със силна воля. Заминавайки за Петербург, казал на изпращачите си:
„Или нищо няма да чуете за мен, или ще чуете нещо много хубаво”. И след три години цялата аристокрация на нашата литература го приела не само като писател, но и като равен. В душата му е горял един огън - огънят на любовта към изкуството. Заради него той се отказал от семейство, от всичко, за да се отдаде изцяло на изкуството. Оръжието на Гогол е хуморът. И когато за първи път бяхме във Василиевка, братова внучка на Гогол ни разказа, че има предание, според което уж Гогол е закопал втория том на „Мъртви души” на хълма недалеч от имението. Ами ако този ръкопис действително някъде съществува?
През целия си живот, дълбоко вярващият Гогол се бори с демоните в себе си, създавайки нова школа в литературата. Тази на абсурда, на неподражаемия хумор, на гоголевския смях през сълзи. Вероятно това е накарало режисьорката Лилия Абаджиева да включи накрая на спектакъла и кратка проза от Даниил Хармс, един майстор на абсурда от по-ново време. За онзи риж човек, който не е риж и който всъщност не е човек и не съществува.
неделя, 10 ноември, от 16.00 часа
По публикацията работи: Майя Динева
Последвайте ни и в
Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
