Майсторски клас на проф. Минчо Минчев от Дните на камерната музика в Габрово
Снимка: Силвия Тихова
В поетичните описания от недалечното минало тук обикновено следват изразите - без нея никой не може, тя следва човека от люлката до гроба. Днес по-скоро може да се каже, че тя го преследва навсякъде - в кафенето, в обществения транспорт, в таксито, тя му се натрапва докато се храни навън, докато пазарува, докато го подстригват... дори му прави компания и в обществената тоалетна (уверете се сами, когато пътувате от Пловдив до Пампорово и автобусът спре за почивка в с. Хвойна).
Това са неизброими количества записана музика от всички жанрове. Търсенето естествено предопределя издаването, което автоматично означава, че се издава най-много музиката, която масово слушат хората от 12 до към 25 години. Не е трудно и сам да пропееш и да се научиш по малко да свириш - дали на електрическа китара или на барабани, а защо не и на всякакви най-необичайни предмети, които могат да издават звук. При това не само роднините и съседите, но могат да те чуят оттук до Канада и Австралия, че за какво е нетът.
Но все още има хора, които започват от малки да изучават упорито един класически инструмент, с който един ден ще могат да се включат в един класически симфоничен оркестър, да се появят в концертно облекло на сцената и да засвирят под палката на диригента.
Естествената наслада и допир с акустическия звук, както всяко изгубено нещо в модерния свят, чистия въздух и изворната вода и уханието на полското цвете ще се превърне в необходимост. Не всички ще потеглят към концертните зали, разбира се, но пък ще поискат да се спрат поне за малко и да послушат един уличен музикант. Дали ще е дудук, кавал, китара, цигулка или дори малък състав, пак има значение не само какво, но и как звучи. Веднага ще отличиш дали човекът е дошъл с музиката, или само нуждата го е съпроводила. „В ложата на тротоара” - това е заглавието на един документален филм за уличните музиканти в София, само за някои, разбира се, които са постоянна част години наред от звуковото пространство, а и добре познати фигури, с чието присъствие сме свикнали. Действат някак успокояващо, като ги видиш и чуеш си казваш - ето, те са тук, на своето си място, значи всичко е наред. Много пъти на път за Радиото виждам и чувам една цигуларка, която пак е застанала до моста, сякаш нарочно на най-шумното място. Казва се Даниела Абарова и е един от героите в този филм. Сценаристът му Деян Енев написва след това и разказ за нея. Интересно е да бъде чут, прочетен от него заедно с другия разказ на самата Даниела, която говори за себе си и какво означава тук и сега да свириш на улицата с цигулка.
Дали младите цигулари си представят какво може да им поднесе бъдещето като професионални музиканти? Едва ли, сега те са заети само със своето усъвършенстване, а част от него са летните майсторски курсове, водени често от първокласни изпълнители - професори в прочути академии. Впечатленията от майсторския клас на проф. Кеворк Мардиросян, включен в лятната музикална Академия „Родопа” в с. Широка лъка и от традиционния заключителен концерт на участниците в майсторския клас на проф. Минчо Минчев от Дните на камерната музика в Габрово те карат да мислиш, че новото поколение успява по-бързо да премине през техническите трудности, но и това, че вкусът и музикалността не са станали по-общодостъпни. Остава въпросът - дали ще ги има следващите?
вторник, 1 октомври от 19.30 часа
По публикацията работи: Силвия Тихова
Последвайте ни и в
Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
