Eмисия новини
от 21.00 часа
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Източвана ли е държавата от фирми в енергетиката

Иван Иванов и Мария Капон показват фактурите за 7.5 млн. лв, изпратени от „Уорли Парсън“ до НЕК
Снимка: БГНЕС
Нина Цанева: Казусът с договор за АЕЦ „Белене” отново е на дневен ред, защото продължават да се плащат огромни суми по него, въпреки прекратяването на проекта от Народното събрание. Констатирано е, че този договор не е прекратен и остава валиден в правния мир. Какви е трябвало да бъдат действията на оторизираните лица, които имат правата да вземат мерки, за да не се ощетява държавата?
Иван Иванов от ДСБ: Мария Капон предостави три фактури на стойност 7.5 млн. лева, които би трябвало да са изплатени на консултанта “Риск инженеринг” като подизпълнител на „Уорли Парсънс“. Фактурите са адресирани именно от „Уорли Парсънс“ - България до ръководството на НЕК. Смущаващи са две неща. Първото е, че не е описано, за какво се изплащат тези суми, пише “нормални” разходи. Не е вписано никъде какво е положено като труд за тези необходими “нормални” разходи. Второто, по-смущаващо, е обстоятелството, че има две решения на Народното събрание, които следват решение на Министерския съвет от 27 март м. г., с което беше прекратен проектът “Белене”. Второто решение на Народното събрание е особено знаково, защото то почива върху Закона за референдумите. Съгласно него при участници над 20% и по-малко от 50% от имащите право на глас, по повдигнатия от референдума въпрос се произнася окончателно именно Народното събрание, а то прекрати договора.
В Конституцията на Република България, в чл.86 ал. 2 изрично е вписано: “Законът и решенията на Народното събрание са задължителни за всички държавни органи, организации и граждани”. Тоест всички трябва да се подчинят на решението от момента на неговото произнасяне. Ако има страна по договор, която не е доволна и претендира за определени плащания, по този въпрос може да се произнесе единствено съдът. Още повече, че има и тълкувателно решение на Конституционния съд за прякото действие на Конституцията именно в тази част. Обратната хипотеза, че има случаи, в които не сме задължени да се подчиним, ще доведе до заключението, че гражданите не е нужно да спазват законите на страната, защото в този член са пакетирани законите и решението на Република България.
Асен Василев, бивш министър на енергетиката в служебния кабинет: От гледна точка на изпълнителната власт според мен е трябвало да се случат две неща. Първо, да се предприемат необходимите действия по договора с НЕК по силата на решението на Народното събрание, така че да се формализира този процес по прекратяването на договора за АЕЦ ”Белене”.
Аз като служебен министър още с встъпването си в длъжност поисках от БЕХ всички действащи договори на холдинга и на дъщерните дружества. Голяма част от тези договори бяха публикувани на уебсайта на Министерство на енергетиката. Договорът за „Белене“ не ми беше изпратен. Нормално е всеки един нов министър да поиска договорите и да поиска юридически и финансов преглед на тези договори, за да предприеме управленските си действия. По-интересното е, че всъщност докато бяха в служебния кабинет, няма нито една пусната фактура към служебния кабинет по договора. Фактурата е пусната в последния ден на действието на служебния кабинет и ако е пусната след 11.00 часа няма как да съм я видял, тъй като вече е имало нов министър с правомощия. Това показва едно не съвсем открито поведение на НЕК. В разговор с г-н Лефетеров - шеф на НЕК по време на служебния кабинет, разбрах че в момента в който е получена фактурата той я пуснал за юридически преглед, за да се прецени дали трябва да бъде платена или не. Оттук нататък юристите трябва да се произнесат по валидността на договора.
Таско Ерменков, депутат от „Коалиция за България“: Въпросът за плащанията, които са продължили след решението на Народното събрание за прекратяване на проекта „Белене“, можем да коментираме само по изнесената информация в публичното пространство. Ние нямаме информация, за съжаление. В момента тече следствие и ние няма как да получим каквото и да било. По договора, както ми е известно, при форсмажорни обстоятелства, каквото в случая е решението на Народното събрание, плащанията трябва автоматично да се прекратят. Г-н Иванов и г-жа Капон бяха тези, които внесоха фактурите в прокуратурата, но да не забравяме, че министър Стойнев беше първият, който вдигна алармата, че има плащания по „Белене“ след прекратяването му от Народното събрание. Видимо това е станало след получаването на тази фактура, за която спомена г-н Василев. Тава, което разбрах от бившия министър Делян Добрев е, че той изобщо не е знаел, че се правят такива плащания?! Аз мисля, че политическата отговорност за тези действия се носи от него в случая. Не е важно дали става дума за „Белене“. Има решение на Народното събрание, правят се действия, които го нарушават и министърът на енергетиката, като принципал на дружествата, да не знае и да не се интересува какво става, е най-меко казано странно. Впрочем оказа се, че той не знае и колко са действащите мощности и други важни неща. Просто начинът на управление на държавата по това време е било предпоставката да се получи този фрапиращ случай за неспазване на решение на Народното събрание. Въпросът очевидно не е решен генерално, дали да се продължат плащанията или не от страна на НЕК. В момента прокуратурата се е заела сериозно с този въпрос и плащанията са спрени. Министър Стойнев даде допълнителен сигнал в прокуратурата за около 380 млн. други съмнителни плащания и ясно каза, че чадъри в енергетиката няма да допусне. Сега трябва да изчакаме отговор от прокуратурата. Силно се надявам да подкрепим министър Стойнев в тази борба, защото резервите в енергетиката, в тъй наречените “нерегламентирани” плащания са доста големи, те са направо потоци. Това ще е в интерес на конкурентноспособността на българската икономика от гледна точка на цената на енергията, която няма как да не се завиши с такива злоупотреби, а и от гледна точка на вярата на хората в управлението на държавата, което беше силно нарушено в последните години. Впрочем анализът на Световната банка има само едно достойнство, а то е, че е направено от нея. Ние експертите не научихме нищо ново. Тези неща сме ги говорил в публичното пространство много пъти, но предишните управляващи не ни чуваха или просто нямаха интерес да ни чуят. За нас проектът „Белене“ си остава добра идея, но трябва да потърсим консенсус по темата. Затова ни трябва нов пълен икономически анализ на проекта и съобразяване с бъдещото икономическо развитие на държавата.Тогава ще има смисъл от реализацията на проекта „Белене“.
Новините на БНР – във Facebook, Instagram, Viber, YouTube и Telegram.


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Горещи теми

Войната в Украйна