Алeсандро Скарлати е роден през 1660 г. в Сицилия, на 12 години пристига в Рим, за да учи, на 19 пише първата си опера по поръчка на кралица Кристина Шведска, която след абдикация се е установила в Рим (тя е ревностна защитница на католицизма). Била щедра меценатка, около нея бил събран творческия елит на града. Скарлати също бил в това обкръжение. „Св. Теодосия” е шестата му оратория, но втората, написана на италиански. Представена е през 1684 г. Но това се оказва последното произведение, създадено за кралица Кристина. Тя умира през 1689, на 62 години.
Няколко думи за тази дама, тъй като историята й е изключително интересна. Тя е от най-странните и мистериозни фигури от XVII в. Баща й умира рано в битка, но преди да отиде да се сражава успял да уреди наследствения закон. Така че възкачването й на престола не срещнало съпротива. Единственият проблем бил, че била още дете. Затова и като я възцарили, започнали да я отглеждат като момче. Била високо образована, с обширни интереси. Физически не била особено привлекателна - висока само 1.52, с неправилни черти, но с пронизително сини очи, които я правели по особен начин привлекателна. Много рано става кралица на Швеция, 21 години царува, след което абдикира. Обикаля много и различни кралски дворове, в интересни афери се забърква, но все се завръща в Рим. През 1668 г. се установява там за постоянно и тогава създава Академия „Аркадия”. Общувала с най-просветените личности на онова време: Декарт, Паскал, Лайбниц, Спиноза, сред композиторите, които поддържала били Корели, Страдела, Чести, Карисими. Била феминистка преди времето си. Погребана е във Ватикана, в базиликата „Св. Петър”.
Всичко това дава донякъде обяснение защо Алесандро Скарлати пише оратория именно за Св. Теодосия. Да отворим друга страница: коя е Теодосия. Родена била в Цариград, в благочестиво семейство. Останала без баща на 7-годишна възраст и майка й я дала в манастир. Както пишат в житието - там тя достигнала най-висока степен на духовно съвършенство. Когато умряла и майка й, останала наследница на много богатства, но ги раздала за украса на храмовете и за помощ на бедните. Обаче ново възкаченият император Лъв Исаврянин бил иконоборец и започнало поругаване на светите образи. Теодосия се възправила срещу иконоборците и затова я хвърлили в тъмница. Бичували я цяла седмица, след което я влачили из Константинопол, за да я убият накрая. Това се случило на 29 май 730 година.
Вече става ясно, че не случайно кралица Кристина шведска поръчала оратория за мъченичествата на Теодосия: имало доста сходни моменти в биографиите им. За какво ставало дума в творбата на Скарлати. В нея има 4 действащи лица: Теодосия, Децио, римски управник, Арсенио, син на управника, Урбано, служител на Децио. Арсенио се влюбва в Теодосия и иска тя да стане негова съпруга. Теодосия обаче отхвърля плътската любов, и е готова на всяка цена да защитава своята девственост. Бащата на Арсенио - Урано, управник на Рим, се опитва да я разубеди, но не успява. Подчиненият му Децио също се включва в придумването, но тя остава непреклонна, поради което бива предадена на мъчения. Това накратко е съдържанието.
Записът, който ще звучи е от Фландърския фестивал в Белгия, септември 2012 г.
Изпълнители:
Мария Еспада (сопран) - Теодосия
Карлос Мена (алт) - Децио, римски управник
Ендпю Тортиз (тенор) - Арсенио, син на римския управник
Луиджи де Донато (бас) - Урбано, служител на Децио
Ансамбъл „Ал Айре Еспаньол”, диригент и клавесин: Едуардо Лопес Банзо.
И още една съвършено непозната творба в съботната вечер: операта „Орландо” от Никола Порпора. И той, както Скарлати, е от неаполитанската оперна школа, един от най-интересните нейни представители. 26 г. по-млад от Скарлати
(роден през 1686 г. ), и той пробвал късмета си из различни краища на Европа, но накрая умрял в нищета и самота. Важно е да се напомни, че е бил учител на големи звезди на времето си - например на кастрата Фаринели, както и на прочулия се по-късно немски композитор Адолф Хасе. Но когато в пътешествията си из Европа Порпора стигнал до Лондон - не успял да се задържи дълго, защото не удържал на мощното съперничество на Хендел. Творчеството на Порпора е голямо, има над 40 опери. „Орландо” е съвсем наскоро преоткрита. Издаването й е приветствано като истинско събитие: и заради музиката, и заради великолепното изпълнение.
Темата за рицаря Орландо е широко експлоатирана от писатели и композитори. За какво става реч, описано в най-едри щрихи. Рицар обича принцеса, а тя обича друг. Нещастният влюбен полудява и пожелава да отнеме живота на принцесата и на онзи, другия. Добре, че се намира една вълшебница, която успява да спаси милите влюбени от яростта на рицаря. Ето това е основата, но е редно да се прибави и факта, че цялата тази история е вдъхновена от един световен бестселър от 1516 г., сътворен от ренесансовия поет Лудовико Ариосто. И от него черпили пълчища поети и либретисти. По сюжет, опиращ се върху историята за влюбеният Орландо, както и за гневния Орландо са създадени 19 опери. Само Вивалди е автор на 3! Към тях се прибавят опери от Хендел, Доменико Скарлати, Аугустино Стефани и други - чак до Хайдн. Да не говорим и за другите творения, озаглавени примерно „Алчина” (това е името на магьосницата, която в някои случаи е добра, в други трактовки – страшна). Но тук, в операта на Порпора, липсват всякакви второстепенни персонажи, които да отвличат вниманието и да придават многоизмерност на образите. В операта на Порпора, нещата са пределно ясни. Има само три действащи лица, най-важните: Рицарят, красивата принцеса Анджелика и нейния възлюблен Медоро. Композиторът е създал опера, посветена само и единствено на любовта - какво по-голямо вълшебство от това. Така всъщност цялото внимание бива насочено към музиката, а тя наистина е опияняващо хубава.
Изпълнители:
Орландо - Роберт Експерт (контратенор)
Медоро - Олга Питарх (сопран)
Анджелика - Бетсабе Хаас (сопрано)
Реал компания опера да камера, диригент Хуан Батиста Отеро.
събота, 7 септември от 20.00 часа