Страната ни е на 9-то място в ЕС по брой на младежи, които не могат да си намерят работа. За всеки разумен човек фактът че над 28% от младите у нас са без работа, звучи доста обезпокоително, въпреки че в рамките на ЕС има други държави, в които процентът доближава 50. Сред тях са Гърция и Испания и за да не влезем в техния сценарий трябва да се вземат мерки. Пак от Брюксел дойде новината, че България ще разполага със 100 млн. евро допълнително финансиране за справяне с проблема в краткосрочен план.
Как ще бъдат оползотворени тези пари, в какви програми ще бъдат вложени от Министерството на труда и социалната политика (МТСП)? Кой следи за ефективността на тяхното изразходване?
Елка Димитрова, директор на дирекция „Политика на пазара на труда” към МТСП:
В последните дни излязоха данни, че над 70 хиляди млади хора у нас са безработни. По заданията предоставените ни от Брюксел 100 млн. евро трябва да започнат да се усвояват в началото на следващата година. Вече има яснота как тези пари ще бъдат използвани. ЕК отпуска допълнително средства за страните, които имат младежка безработица над 25%. Тези средства ще постъпят по линия на оперативните програми, която при нас е за Програма за развитие на човешките ресурси. От началото на 2014 г. ще можем да изразходваме този ресурс. В момента правим план за това. Очакваме предложения и идеи от младежките организации, от социалните партньори, от неправителствения сектор, от общинските власти, за да можем да изразходваме тези средства най-целесъобразно. Целта е младежите до 4 месеца от регистрирането им в бюрата по труда да получат предложения за работа, да бъдат включени в курс по обучение или в категорията на стажуващи, чиракуващи и пр. Нашата цел този път е да подходим диференцирано в зависимост от реалните потребности на съответната група младежи. Ще се съобразяваме с региона, защото нуждите са много различни в различните региони. Искаме да направим възможностите достъпни и да има ефект от тях. Средствата безспорно ще бъдат изразходвани, но въпросът е дали ще съумеем да извлечем максимален ефект. В момента над 23 хиляди младежи са включени в различни обучения и заетост със средства по оперативните програми. На около 4 хиляди е намерена работа със средства от бюджета. Осигурена е заетост от 6, 9, до 12 месеца в зависимост от схемата, в която са включени младежите. Вече в зависимост от възможностите на работодателя, някои от тях остават на постоянна работа.
Ясно ли е каква част от тези младежи остават на работа и след приключването на програмата?
Елка Димитрова: Сега тече изследване, което трябва да покаже колко от участващите в програми младежи са намерили постоянна работа в последствие. Изискването на методиката е тази ефективност да се отчита една година след обучение. Това са анкетни проучвания, а освен това се обменя информация в системата на НАП и Агенцията по заетостта за хората на трудови договори, участвали в програми. И все пак всичко се свежда до икономическия растеж, защото той определя създаването на нови работни места. Иначе ще кажа, че от началото на годината до сега, над 17 хиляди младежи са устроени на работа в реалния сектор, без субсидии, с посредничеството на Бюрата по труда, т.е. те са в реалната икономика на постоянни работни места. Отделно са другите, назначени със субсидиране. Т.г. с бюджетни средства ще бъдат осигурени около 10 хиляди души. Тези близо 2 млн. бяха отпуснати преди два месеца. Общо около 10 млн. ще имаме за младежи само от бюджетни средства.
Успявате ли да увлечете работодателите да участват в програмята? Доста от тях се оплакват от тежката бюрокрация.
Елка Димитрова: Работодателите вече свикнаха и приеха системата на субсидирано ангажиране на млади хора. Те вече имат натрупан опит за разработване на проекти и стават все по-добри и по-рационални. Оплакванията са най-вече по отношение на бюрокрацията и несигурността за изплащане на осигуровките. Действително има доста обемна отчетност, но това е изискване на ЕК. Ние просто изпълняваме условията, които са за всички държави членки на ЕС.
При бюджетните средства процедурата е по-облекчена. Свежият ресурс е от европейските фондове, трябва да се съобразяваме с изискванията и да се научим да си подготвяме проектите. По отношение на регулярното изплащане на средствата, понякога се получават проблеми, но то е свързано с движението на финансовите потоци на държавата и с осигуряването на съфинансирането от държавата и т.н.
В тази посока вече има интересни идеи, които предстои да се обсъдят в НС.
Научаваме ги от Георги Гьоков, зам.-председател на социалната комисия в НС:
На протестите ние отговаряме с рационална работа по пакет от социални мерки, в който влизат и законодателни инициативи, свързани с борбата с младежката безработица. Отчитайки нарастващите й темпове се наложи приемането на спешни мерки.
Лошото е, че тази безработица носи много сложни, негативни последици. В пакета има 6-7 мерки в социалната сфера, включени в три законопроекта. Първия закон е за облекчаване на работодатели, които наемат на работа млади хора. Вторият законопроект е предложение за промяна в Закона за корпоративно подоходно облагане и включва облекчения за работодателите, които изплащат стипендии. Средствата ще им се приспадат от данъците, но те ще бъдат задължение да сключи договор с тези млади хора за времето на изплащане на стипендията. Мислим и по законова инициатива за заплащане на стажовете на завършилите образование. Това са първите стъпки на инициативите ни в това направление. Така се опитваме да свържем образованието и бизнеса.
Като представител на работодателите по темата участва Олга Чугунска, анализатор от Българска търговско-промишлена палата (БТПП):
Като цяло БТПП подкрепя плана на държавата за овладяване на младежката безработица. Нашите членове проявяват интерес към стажантските програми. Работодателите биха се включили когато има лесни процедури и бързо възстановяване на разходите. Това е една краткосрочна мярка и ние я приемаме.
Проблемите обаче са дългосрочни и структурни на пазара на труда. Те отразяват най-вече състоянието на образователната ни система и квалификацията на младежите. За съжаление ние попадаме в една доста негативна статистика. В ЕС сме на първо място по младежи, които нито учат, нито работят. Липсата на образование намалява възможностите за реализация. Ние работим по практическия аспект в подготовката на висшистите.
Има единични случаи на връзка между бизнеса и образователната система, а това трябва да стане постоянна практика. Съществува необясним антагонизъм между тези две страни в процеса, а това определено пречи. Всеки преди да започне обучение, трябва да се поинтересува какво се търси на пазара и тогава да определя обучението си. Работодателите не могат да компенсират явната незаинтересованост на младежите при избор на специалност, квалификация и пр. Нашата прогноза е, че в следващите години ще се търсят кадри за техническите специалности. Ориентацията трябва да започне от училище по отношение на кариерното образование, което ще улесни избора на професия.
Последвайте ни и в
Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!