Eмисия новини
от часа
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Ролите на Люба Велич

Снимка: Архив
Съботната вечер е посветена на една от първите българки, покорили световния оперен театър. Люба Димитрова Величкова е родена на 10 юли 1913 година в Славяново – малко селище в Североизточна България, в бедно семейство на преселници от Македония. Само три десетилетия по-късно Люба Велич изпълнява главната роля в "Саломе" на Рихард Щраус под палката на автора в спектакъл по случай 80-тия му рожден ден. Авторът е очарован... Малко по-късно, покорила Австрия и Германия, тя триумфира в Лондон и Ню Йорк и се превръща в световна сензация. И въпреки че сценичната й кариера е кратка, и днес името Люба Велич е синоним на Примадона, поразявала право в сърцето не само почитателите, а и партньорите си с легендарно си обаяние. В десетилетието след Втората световна война меломаните я възприемат като единствена по рода си богиня на чувствеността на оперния Олимп. Буйният й, откровено експресивен темперамент, невероятната енергия и изумителната квинтесенция на музикално-драматична еротика оставят у поколенията паметта за уникално явление в света на операта. Красива и лъчезарна, своенравна и упорита, пищна и вълнуваща, ярка и остроумна... Люба Велич е въплъщение на това, което наричат Primadonna Assoluta.
В едно интервю тя споделя: "Когато бях съвсем малка – шест или седемгодишна, ме наричаха „малко славейче“. Не знам дали съм славей сега, особено като се има предвид колко трудности съм преодоляла, учейки пеене. Сигурно с целия този, понякога горчив жизнен опит, човек забравя как точно е пял като дете. Но зная едно – пеенето, истинското пеене, трябва да се прави с емоция“. Именно това "пеене с емоция" я превъща в жива легенда. Андрю Палмър казва, че е превзела оперния свят с щурм, поразявайки с "безстрашна интензивност на пеенето и доминиращо сценично присъствие. С явно неизчерпаема енергия, тя можеше да съсредоточи тона на гласа си като лазерен лъч. Извънредно гъвкавият й гласов инструмент в един момент можеше да напомня момичешка невинност, а в следващия – бурна еротика. Непостоянна, неуловима и драматична – както на сцената, така и извън нея, Велич оставяше незабравимо впечатление у всеки, който я срещнеше".
В историята на оперното изкуство Люба Велич остава преди всичко като блестяща интерпретаторка на Саломе от едноименната опера на Рихард Щраус. Но записите, които можем да чуем днес, ни убеждават, че съвсем не е справедливо да я считаме за артистка с една-единствена роля. Репертоарът й включва около петдесет, а най-успешните са поне десет. Така например, Люба Велич великолепно се представя и в трудния, т. нар. "лек жанр" на оперетата. Дори в Метрополитън опера много хора оценяват нейната Розалинда от „Прилепът“ не по-ниско от Саломе. Велич притежава изключителен драматичен талант, което в епохата преди Калас е рядко явление на оперната сцена. Понякога буйният й темперамент води и до куриозни ситуации. Казват, че нейната „похотлива и нецензурна“ Мюзета хвърля в ужас колегите й от спектакъла на „Бохеми“ в Мерополитън опера, а на едно представление на „Тоска“ тя толкова се вживява в ролята си, че многократно рита и блъска уж мъртвото тяло на баритона Лоурънс Тибът, който играе Скарпия. Всъщност, Велич не харесва Тибът (който иначе е бил прекрасен изпълнител) като човек и като партньор. Публиката посреща възторжено нейното решение на тази сцена, макар после това да създава сериозни проблеми на дирекцията на театъра.
Изключителното актьорско майсторство й позволява да направи втора кариера след оттеглянето от операта. Тя се снима в киното и телевизията, общо в 26 киноленти. Участва в музикалните филми "Гълъбицата" от 1959, заедно с Луис Армстронг и "Последен акорд" от 1960 с Марио дел Монако. През 1953 на екраните излиза филмът The Man Between, в който главните герои Джеймс Мейсън и Клеър Блум отиват на спектакъл на "Саломе", а Велич играе ролята на оперната дива, изпълняваща главната партия на сцената. За повечето меломани тя въпреки всичко си остава Саломе – легендарна и единствена, недостижима вече повече от шест десетилетия. Рихард Щраус си е представял Саломе като "16-годишна субретка с гласа на Изолда". Единствено невероятната способност на Люба Велич да съчетае в едно тези две несъчетаеми качества я прави фантастична Саломе. Докато човек слуша нейните записи, не веднъж остава трогнат до сълзи от нежното, изискано, невероятно фино звукоизвличане и интерпретация. Сега си представете това пеене, в комплект със съблазнителна фигура плюс изумително красиво лице с чувствени устни, огромни сини очи и вихър от огнено-червени коси около нежния овал? А Танцът на седемте воала, след който оставала по тънко трико в телесен цвят, тъй че публиката смятала, че няма никакви дрехи?...
До днес в оперните среди се разказва една история, предадена от неин колега - баритон, който останал да я гледа зад кулисите в третото действие на "Тоска". Този баритон твърди, че веднага след финалната завеса, тенорът в ролята на Каварадоси (световно-известен певец) се втурнал яростно към Люба Велич и буквално искал да я набие. Присъстващите едва успяли да го успокоят, а когато все пак потърсили обяснение, бедният човек казал: "В последната сцена тази bestia буквално ме накара „да го вдигна“. Не можех да мисля за нищо друго, освен за секс и забравих пеенето. Затова високото "си" не ми излезе!"... Що се отнася до Саломе, ще цитирам само Юрген Кестинг – един от най-големите вокални авторитети в Германия, който анализира първия запис на Велич на финалната сцена от "Саломе" от 1944 година под палката на Ловро фон Матачич: "Това, което се случва тук, е нещо повече от пеене. Тук се излива страст, намираща удовлетворение в смъртта. Велич оставя в наследство не просто зловещо "най-доброто" изпълнение или тълкуване на тази сцена – то е единствено. След като човек го чуе веднъж, той вече е изгубен за всички интерпретации на всички други сопрани".
В оперната вечер ще звучат арии и песни в изпълнение на Люба Велич. Освен това - фрагменти от спектакъл на "Аида", състоял се в Метрополитън опера на 11 март 1950 под палката на Емил Купър с участието на Рамон Винай – Радамес и Робърт Мерил – Амонасро. Фрагментите от "Дон Жуан" на Моцарт са от спектакъл, състоял се на Залцбургския фестивал през 1950 година с участието на хора на Виенската държавна опера и Виенската филхармония, дирижирани от Вилхелм Фуртвенглер. В ролите: Люба Велич – Донна Анна, Тито Гоби – Дон Жуан, Ерих Кунц – Лепорело, Йозеф Грайндл – Командорът, Елизабет Шварцкопф – Донна Елвира, Ирмгард Зеефрид – Церлина, Антон Дермота – Дон Отавио. Ще предложим и цялостния запис на спектакъл на „Саломе“ от Рихард Щраус, състоял се на 10 януари 1952 година в Метрополитън опера под палката на Фриц Райнер. В ролите участват: Ирод – Сет Сванхолм, Иродиада – Елизабет Хьонген, Саломе – Люба Велич, Йоханаан (Йоан Кръстител) – Ханс Хотер, Наработ – Брайън Съливан, Паж на Иродиада – Херта Глаз.

събота, 13 юли, от 20.00 часа
По публикацията работи: Цветана Тончева
Новините на БНР – във Facebook, Instagram, Viber, YouTube и Telegram.


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Горещи теми

Войната в Украйна