Eмисия новини
от 09.00 часа
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Новата книга на Умберто Еко „Да сътворим врага”

Нейният редактор Иван Тотоманов сподели за „Артефир”:
Всъщност кой има нужда от враг? – Мисля, че човекът по принцип. Има една теория, че човекът е опитомен от глутницата, а не обратно. Човек сам по себе си е глутница. Ние се събираме, за да сме срещу някого, да си набележим враг. Това е една подборка от седем есета и лекции на Еко. Той, както винаги, е маниакален в подробностите, но той това цели. Постоянно държи да ни напомни, че ние днес не сме открили еди какво си. Същото се отнася за врага. Искам да спомена две есета. Освен първото, „Да сътворим врага”, третото есе е „Пламъкът е красив”. В него той споменава, че „огънят пречиства не само греховете на човешките същества, но и на книгите”. Тук искам да направя нещо като екскурс по темата какво правим ние с врага. Ако има нещо материално ценно ние го взимаме, но какво да правим с мислите на врага? И тогава започваме да ги унищожаваме, т.е. убиваме книгите. Самият Еко изгаря библиотеката в „Името на розата”. Какво става с книгите? Унищожението започва в Китай 3-и век преди новата ера. Минава 2 пъти през Александрийската библиотека. Хората в Ефес сами си горят книгите и изчисляват цената им на 50 хиляди драхми сребро. Херострат едва ли е изгорил статуята, той е горил книги още преди китайците. Човекът просто унищожава. Бих казал, че информацията е много обемна и пречи. Тази на врага също, защото ни пречи да се консолидираме. При католицизма има индекси на забранените книги, в които попада и Аристотел?! В по-новата история го правят Гьобелс, Сталин, Хрушчов, Брежнев и т.н.
В „Пражкото гробище” – последната книга, която преведе Стефан Тафров, се говори именно за създаването на врага. На една друга книга беше отделено много малко внимание – „Тайнственият пламък на кралица Лоана”. Там се описва обратния процес, как един човек загубил паметта си, възстановява живота си по книгите, които е чел като дете, защото книгите ни формират. Затова се смята, че книгата на врага трябва да бъде унищожена. В книгата повечето лекции са свързани със случайни поводи. Това, което прави Еко в романите си е скрито познание за нещата. В есетата всичко това става ясно, обяснява на какво се базира. Това са книги повече за студенти, за млади учени. Интересна е една негова оценка. „Интернет естествено представлява максималното количество шумотевица, чрез която не се получава никаква информация, освен ако не се намеси цензурата.” Не се доверявам много на интернет и аз, защото чета безспорни неистини там. Друга от темите му на размисъл за Уикилийкс е, че „именно чрез напредъка на технологиите властта може да контролира всеки, но и всеки може да контролира властта.” Аз дълбоко се съмнявам в тази теза. Има ли положителен ефект от това да имаме враг? – Очевидно, защото обикновено само това ни сплотява. Ако само това е причината, не си струва. Нуждаем се от врагове, които не искаме да унищожим, за да ни мотивират в действията ни. Накрая ще кажа, че който има силата, волята и търпението да прочете тази книга, да го направи, ще му е от полза.

БНР подкасти:

Новините на БНР – във Facebook, Instagram, Viber, YouTube и Telegram.


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Горещи теми

Войната в Украйна