Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
Никога няма да забравя драматичното донякъде пристигане на остров Ява. След междинно кацане на Бали самолетът излетя отново. Полетът трая по-малко от час, но не ми се иска да го изживявам отново. Друсаше страхотно и огромната машина изглеждаше безкрайно крехка за тежките юмруци на въздушните вихри. Облаците връхлитаха на талази и това сякаш нямаше край. Самолетът пукаше, крилата му трептяха, понякога сякаш спираше, срещнал твърдата черна стена на сгъстения въздух, лавираше наляво и надясно, докато успя да се гмурне сякаш с последно усилие в гъстата мътилка и с облекчение запя с моторите си, зърнал отпред чисто, синьо небе. Отдолу се заниза гъсто нарязаната от лъкатушещи реки, зелена от безбройните кръпки на оризовите ниви земя на остров Ява. Около 18 часа след дълго реене над Джакарта най-после кацнахме, а рано на другия ден с моя гид със странното име Иван Азис потеглихме по маршрута Богор, Бандунг, Ташикмалая, Пурвокерто, Джокякарта. Смятахме да се върнем през Магеланг, Семаранг, Пекалонган и Черибон. От всяко име за мен лъхаше поезия и аз знаех кой е виновен за това - онзи вълшебник Киплинг.
