Този петък запазената територия за български изпълнители и композитори ще бъде нещо като „вълшебна машина на времето”. С помощта на музикалните записи от нашата фонотека и на безценните архиви на Златния фонд на БНР пред вас ще оживее една българска музикална легенда. Един диригент, белязал цяла епоха в развитието на нашия любим, Радиооркестър, музикантът, когото с любов и преклонение си спомнят не само радиослушателите и посетителите на концертните зали, но и всички оркестранти, имали уникалния шанс да свирят под негово ръководство. За всички тях (и нас) той беше и винаги ще си остане „Маестрото”. На 6 май се навършиха 100 години от рождението му и макар че през последните 22 от тях той вече обитава онзи другия, по-красив (както казват) свят, изкуството му (а следователно – и споменът за него) са живи и ярки. И винаги го споменаваме с огромно уважение и много обич - Васил Стефанов.
Странно е усещането да ви говоря за личност като Васил Стефанов. В спомените ми той е останал като един от ярките символи на БНР – диригентът, когото срещах по коридорите преди или след репетиции, музикантът, пред когото благоговееха всички и който по един неподражаем начин успяваше да внуши едновременно уважение и обич. За близо четирите десетилетия, през които Васил Стефанов беше начело на Радиооркестъра, той успя да изгради от него наистина забележителен състав – един от водещите не само у нас, но и в Европа.
Започнал като блестящ цигулар – ученик на Саша Попов, най-добрият български цигулар по онова време, Васил Стефанов е ключова фигура в музикалния ни живот от онези години. Изявява се като солист, свири много камерна музика, партнира си с най-изявените български инструменталисти. Свири като оркестрант най-напред в Царския симфоничен оркестър, а след това в новосъздадения Радиооркестър. Съдбата обаче е решила той да бъде водач, лидер – и през 1947 година му се предоставя шанса да специализира дирижиране при големия чешки диригент Вацлав Талих. След завръщането си в България Васил Стефанов работи най-напред като втори диригент на Софийската филхармония, а след това и с Радиооркестъра, начело на който застава през 1954 година, и с който остава неразривно свързан чак до края на живота си. Успоредно с това ръководи и прославения мъжки хор „Гусла”, с който също бележи високи творчески постижения.
Превъзходен музикант, отлично познаващ психологията на оркестрантите, Васил Стефанов беше не толкова над тях, колкото „един от тях” – едновременно разбиращ, отзивчив и чувствителен, но същевременно взискателен и безкомпромисен. Ползваше се с невероятен авторитет и само един негов поглед беше достатъчен, за да се възцари тишина в оркестъра. Васил Стефанов беше пословичен със своя перфекционизъм, с точността си и с чувството си за хумор. За 37-те славни години, в които беше начело на Радиооркестъра, той успя да изгради от него не само високопрофесионален състав, но и забележителен колектив, сплав от музиканти, които не просто работят, а живеят един общ живот. Записа огромно количество творби, сред които са и десетки първи регистрации на произведения от български автори. Отиде си, без да успее да дочака своята 80-годишнина – точно тогава, когато трябваше да се радва на заслуженото уважение на своите почитатели. Но споменът за него е жив и до днес – висок, красив, атлетичен с внушителна осанка и изразителни, сякаш „говорещи” ръце. Една магнетична личност, белязала цяла епоха от развитието на оркестъра – неговият „златен период”, за който все още всички говорят с истинско страхопочитание...
Именно от тази магия, от изкуството на диригента Васил Стефанов ще бъде „обвеяна” и нашата петъчна музикална вечер. Ще слушаме творби под негово диригентство и изпълнени естествено от Симфоничния оркестър на БНР. Ще звучи музика от Хендел, Моцарт, Бетовен, Дворжак, Менделсон, Григ, Лист и Веселин Стоянов, а като солисти ще чуем великолепните Недялка Симеонова, Петко Радев, Стойка Миланова и Иван Дреников.
петък, 17 май от 19.30 часа
