Снимка: birgitnilssonprize.org
„Винаги съм се чувствала по-комфортно в драматични роли, там има предизвикателства, неща за преодоляване. Аз съм фермерско момиче. Не обичам да пея тихо и романтично, изнервям се. Но това не означава, че непрекъснато се разхождам с глави на сребърен поднос...” – из интервю на Биргит Нилсон от 1988 г.
Не случайно името на Биргит Нилсон се свързва най-вече с вагнеровите героини. Наричат я „наследницата на Кирстен Флагстад” и „доминиращото вагнерово сопрано след Втората световна война”. Дори в някои биографични справки обясняват, че певицата е родена пет дни преди Вагнер (на 17 май). Годината е 1918-та, мястото – Вастра Карупс, Швеция. Към певческата кариера я насочва най-напред местен хоров диригент. Нилсон постъпва в Кралската музикална академия в Стокхолм и първият и вокален педагог е Йозеф Хизлоп. През 1954 г. вече е във Виена, оттогава датира и дългото и сътрудничество с фестивала в Байройт.
Биргит Нилсон превъплъщава 300 пъти жестоката китайска принцеса Турандот от едноименната опера на Пучини. Изолда е втората най-пята от нея роля – 208 пъти. Следват – Брюнхилде в „Пръстена на нибелунга”, Елизабет и Венера от „Танхойзер”, Елза от „Лоенгрин” – на Вагнер. От Вердиевите героини се помнят Аида и Лейди Макбет. Както и Електра и Саломе от едноименните творби на Рихард Щраус. От Моцартовите – Донна Анна от „Дон Жуан” и Електра от „Идоменей”.
Най-гостоприемният за нея театър е Метрополитън опера в Ню Йорк. Вече звезда дебютира там през 1959 г. в ролята на Изолда. Пее регулярно на тази сцена до 1982. Другите и любими театри са Миланската скала, Баварската щатсопера в Мюнхен и Ковънт Гардън. Известна с трудния си характер Биргит Нилсон успява да се спогоди с малко диригенти. Един от тях е сър Джордж Шолти.
събота, 11 май, 20.00 часа
По публикацията работи: Елена Хубанова
Последвайте ни и в
Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
