Днес в църквата „Свети Седмочисленици” бе отслужена панихида по повод 70-годишнина от смъртта на българския писател, общественик и политик Тодор Влайков. За да си спомним за него, два дни преди самата годишнина, разговаряхме в „Нашият ден”с уредника на музея „Лукановата къща” в Пирдоп Иван Иванов, който каза:
„Освен писател, той е и всичко онова, което патриархалният български дух на Пирдоп е съхранил в него, за да го предаде на своите съвременници и на нас – идните поколения. Дълбоко уважаваме този човек, пазим неговата памет, почитаме го в Пирдоп. Обществеността на града се отнася с толкова голямо уважение към него, че всяка година покрай най-хубавите празници около 24 май ние провеждаме една културна декада, която е посветена изцяло на него. Те се наричат „Влайкови дни”. В тях си дават среща не само национални състави, но и местните ни самодейни колективи. Тези дни са изключително популярни в целия регион, така че ние не сме забравили нашият съгражданин Тодор Влайков и при всеки повод му отдаваме нужната почит и уважение.
Ние се подготвяме още от сега да отбележим 150-годишнината от рождението на Тодор Влайков, която ще е след две години. Проучваме богатия архив на писателя, който се намира в няколко български институции. Събирайки трошичките от този неизвестен за нас живот, който е извън политиката, обществената му дейност и писателските прояви, случайно попаднахме на 8 странички ръкописен текст, който е създал още като ученик в пети клас в Първа мъжка софийска гимназия. Формата е стихотворна, наречена от него „Идилията”, изцяло пропита от българските песенни традиции, много приятна за четене. Изпреварвайки събитията си позволявам да кажа, че откъси от този текст ще се опитаме с наши ученици от Пирдоп да драматизираме по време на Влайковите дни, да ги покажем за първи път пред публиката. Тези стихове заслужават да станат познати на хората. За съжаление съвременниците ни, които почитат тази патриархална поезия, са твърде малко.
Затова пък ние с учениците от с. Сава Савов, с които работим в музея, се опитваме да показваме тази красота на българския език от онова време. Всяка година провеждаме една нощна литературна творческа вечер, която наричаме Дайковци. Тази година това ще е 13-ата поред в музея, в двора на Лукановата къща. Става едно чудесно тържество на стария пирдопски дух. Именно чрез изявите на децата се опитваме да приобщаваме към патриархалния български красив литературен език.
Нашите деца успешно се справят с текстовете и трябва да ги похваля за усилията, които полагат. Моят интерес към Тодор Влайков датира отдавна. Като уредник на музея съм задължен да търся отломките от миналото и да ги предавам на съвременниците, но не само това ме привлича към личността на Тодор Влайков. Той ме вдъхновява със своя необикновен изказ, с това драматично за времето си повествование, което понякога даже ме кара да се просълзявам. Не си спомням колко пъти съм чел неговите разкази, сборника му с очерци, защото ме връща в онова време, но е и много близък по дух, по съдба, актуално звучащ във времето.”
Последвайте ни и в
Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!