Eмисия новини
от 18.00 часа
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

90 години от рождението на Петър Слабаков

За филмовите му години разговаряме с критика Боряна Матеева:
Винаги говоря с удоволствие за Петър Слабаков. Сега, като си събирах мислите, се сетих за срещата на гилдията и обикновени хора, разбрали за кончината му през 2009 г. Бяхме в храм „Св. Седмочисленици”. Идваше някаква светлина косо от купола, витаеше някакво усещане за пълнота, за достойно изживян живот, за завършен човешки път, което се случва рядко. Хората го изпратиха с едно много добро чувство. Това е един актьор, който въплъщава по някакъв начин българския дух.

В него имаше едно достолепие, природно достойнство, което малко актьори в българското кино са въплъщавали в такава висока степен. Той не беше звезда от типа на един Стефан Данаилов, но е в плеядата на най-добрите български актьори, които превъплъщават в най-висока степен корените на българското. Искам в този порядък да цитирам Георги Мишев, един от най-големите сценаристи на българското кино, работил с Петър Слабаков. Той казва за него на 70-годишнината му: „Земен, органичен, народен артист от истински, а не от номенклатурния списък.” Такъв е актьорът Слабаков, такъв е и гражданинът Слабаков от градинката на „Кристал”, от шествието под камбанния звън на „Александър Невски”, от трибуната на Великото народно събрание. Човекът, който носи името Слабаков, знаеше силата си. Той влезе в парламентарната зала не заради личния си интерес. „Еколог по душа и сърце, той се бори не само за чистотата на околната среда, а да бъде чисто и светло в душите ни като в разказ на Хемингуей” – това също е казано от Георги Мишев през 1993 година.

Петър Слабаков във всяка своя роля е с автентично присъствие, един самосъздал се актьор. Това е един природен, стихиен талант, необучаван в академии. Бил е тракторист, леяр, но творческата му енергия и желанието му да бъде актьор надделяват и още в 50-те години започва да се явява на сцените на театрите във Варна, Бургас, Пловдив, в София. През 60-те стъпва на сцената на Младежкия театър, работил е в Перник, във Военния театър, в театър „София”. По-младите може би го помнят в ролите му в Сатирата. Актьорският талант е едната страна на неговия талант. Юлия Огнянова говори за него със страхопочитание: Надали някой от режисьорите, работили с него, може да се похвали, че е проникнал в скритата лаборатория на творческия му инстинкт. Слабакът не е лъжица за всяка уста. Права или не, често съм си мислила, че нашата режисура не е подготвена да работи с истинска творческа стихия от ранга на Слабака. Ексклузивната енергия на уникалния му талант трудно се озаптява.

Тази стихийност, тази овладяна природна сила, виждаме в цялата му филмова кариера. Киното е много точна призма, през която човек вижда развитието на един актьор, а проследява и човешкото му развитие. Във филмографията, която без телевизионните серии наброява над 70-80 филма, може да се види тази мъжка сила и тази цялостност на характера. Още „Пленено ято”, филм от началото на 60-те години, му носи награда за мъжка роля във Варна, а това е едва четвъртият му филм. Всъщност той започва филмовата си кариера още през 1960 година с „Дом на две улици”. Четвъртият му филм показа на българските режисьори, че се е появил един много интересна боя актьор, един разностранен талант, който доказа това с целия си живот.

Новините на БНР – във Facebook, Instagram, Viber, YouTube и Telegram.


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Горещи теми

Войната в Украйна