Залата във Велико Търново, в която Учредителното събрание се е събрало на 16 април 1879 г., за да подпише Конституцията.
Снимка: Анелия Кръндева
На 16 април 1879 г. в Търново е приета Конституцията на Княжество България. В нея е прокаран принципът на разделение на властите – законодателна, изпълнителна и съдебна. Тя определя структурата и компетенциите на висшите държавни органи, както и основните права, свободи и задължения на българските граждани. Първата българска конституция е определяна като една от най-демократичните за времето си в Европа. Отменяна е през 1881 и 1883 г., а е претърпяла изменения през 1893, 1911 и 1946 г. След промените през 1991 г. Съюзът на юристите в България избира именно датата на нейното приемане за свой професионален празник. Оттогава до днес (вече 22 години) 16 април е определен за Ден на Конституцията и юристите у нас. Заради това в „Нашият ден” разговаряхме със специалиста по конституционно право д-р Атанас Славов.
„Първо ще поздравя всички колеги юристи, но и всички активни граждани, които искат България да бъде правова държава. Не е кой знае колко празнично положението нито на магистратите у нас, нито на съдебната система, нито на клиентите й. На фона от скандалите от последните няколко седмици аз бих очертал проблемите в няколко посоки. На първо място нашата конституция беше приета в условия на безспорно политическо противопоставяне. Това е конституция, която не успя да въплъти нашия собствен опит. В нея няма да видите някаква връзка с непосредственото минало (комунизма, тоталитаризма).
Конституцията ни виси в един вакуум. Проповядва някакви универсални ценности и не ги приземява в конкретния социален комплекс. Това е проблем и в прилагането на конституцията, защото няма връзка с реалността. Вградени са някакви добри на пръв поглед институционални модели, следвани са чужди образци. Тя може със същата сила да е конституция и на Испания, и на Италия , на всяка друга демократична страна. Това, което липсва в нея е – позоваване на националния исторически опит, на националната традиция, на преживените условия на диктатура.
Фактът, че днес Конституцията не се прилага напълно или се прилага в изкривен вид, е резултат от точно тази липса на национален исторически опит. Знаем, че около избори се разгарят страстите по тази тема. Сега има две основни позиции. Едната е за съвсем нова конституция, а втората е за поправки в нея. Аз не считам, че в момента имаме тази национална енергия да създадем изцяло нова конституция. Не мисля, че бъдещата ще е по-различна концептуално от тази. Сегашната все пак гарантира определени права и свободи, разделението на властите, политическия дух на плурализъм, така че от към ценностно съдържание ние няма какво толкова да променяме в нея. Бихме могли за ограничим намесата на държавата, ако искаме да имаме либерална държава, а не някакви ерзаци на социалистическа държава и да въведем т.нар. индивидуална конституционна жалба на гражданите.
Аз съм за промени в главата за съдебната власт, за президентската институция, в главата за правата на гражданите и пр. От нея трябва да се изчисти най-вече възможността на държавата да напътства, насърчава, подпомага, защото тя не може да го прави, освен в интерес на отделни групи от обществото. Конституцията ни трябва да се прецизира, но не и да се пише нова. За съжаление юридическата общност не е съвсем единна, но в основните посоки има консолидация.”
Последвайте ни и в
Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
