Пиесата е на Христо Бойчев, режисьор – Христо Бандутов. Това е пиеса с дълъг сценичен живот. Успехът й датира още от края на 80-те. Поставена е най-напред в Димитровградския театър. Текстът е сатиричен, метафоричен, алегоричен, пълен с критика към тогавашната система, оказал се много актуален и днес. Христо Бандутов сподели за „Нашият ден” по повод премиерата:
„За мен бяха много важни въпросите, които поставя Христо Бойчев в тази пиеса. Може ли жив човек да живее на онзи свят, може ли да няма настояще, а само тежко минало и светло бъдеще, а нас да ни няма? Има много такива препратки, категорични сравнения, създаващи впечатление и разголваща жестока истина за живота. Оказва се, че целият ни живот минава в чакане.
Раждаме деца, отглеждаме всичко, докато чакаме, но без да знаем какво чакаме.
Всъщност животът ни се оказва една безмислица от очакване. С това се борят героите. Авторът използва и много библейски притчи, препраща към Библията с алегории и се получава доста интересен език. „Ако не вярваш, направи си аутопсия” – това е само една от репликите на Христо Бойчев. Друга казва: „Не искам да доказвам повече, че съм жив. Аз се примирих, отивам и си лягам в гроба. Целта е да не се мисли и хората към това се ориентираха. Всички пасем и се самозаблуждаваме цял живот. Това ни остана.” Макар и базирано на тогавашната система, всичко звучи много актуално и днес и това е доста обезпокоително.”
Последвайте ни и в
Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
