Само преди ден легендата на световния оперен театър навърши 80 години. „С музиката и моя начин на живот нямам време да мисля за вчера. Мобилизирам се и поглеждам какво ми носи утрото. Това дава адреналин.
Химия, за да живееш. Нямам намерение да спирам. Плановете ми са поне до 80-годишнината. Какво по-зрелищно от това да гледаш напред.
Историята на моя живот е изпъстрена с великолепни мигове. Това обаче е минало. А аз обичам предизвикателствата”, категорична е Монсерат Кабайе. Наричана от всички La Superba – великолепната.
„Никога не пея в опера, ако не се чувствам напълно готова за нея”, твърди Кабайе. „Когато реших да поема ролята на Адриана Лекуврьор, някои подметнаха, че това е роля за залязващи певици. Стана ми жал за тези „специалисти”. Необходими са неимоверни усилия и търпение, за да усетиш увереност в себе си. Иначе казано: наясно съм с мотивите, които ме ръководят. А и резултатите, към които се стремя. В такива моменти си мисля, че сцената е моя!”
„Златният глас”, „царицата на сопраните”, „гласът на Испания”, „гласът, който излъчва неземно чувство за красота”… Безброй суперлативи съпровождат дълголетния сценичен живот на Монсерат Кабайе. В началото обаче, току-що завършила лицея в Барселона, 23-годишната Монсерат се натъква на сериозно препятствие. То преобръща представите й за бъдещето. Решава да опита късмета си в Италия – меката на операта. След прослушване в Театро Сан Карло в Неапол, а сетне и в Рим я… отпращат. „Никой не ме хареса. В Рим ме прие доста влиятелен импресарио. Изпях му арията на Манон. Помисли малко и отсече:
„Никога няма да станете певица! Върнете се в Испания и бъдете добра съпруга и майка. Нямате нито глас, нито качества, за да бъдете на сцената… Всичко се срина за миг. Помислих дори да сложа край на живота си…” За щастие обаче Монсерат Кабайе намира правилното решение.
Работи в малки театри в Швейцария и Германия, а дебютът й е през 1957 година (само година след злополучното прослушване) като Мими в Бохеми.
20 април 1965 година – повратен миг в кариерата на Монсерат Кабайе. Налага се да замести Мерилин Хорн в изключително отговорно представяне на Лукреция Борджия от Доницети в „Карнеги Хол” в Ню Йорк.
Много от дошлите в претъпканата зала дори не са чували името на испанското сопрано. На всичко отгоре Кабайе трябва да се справи със свръхтрудната партия на Лукреция за съвсем кратко време. На другия ден в „Херълд трибюн” изявата на Монсерат Кабайе е оценена като сензация.
„Ако наричаха Мария Калас – Божествената, а Джоан Съдърланд – Изумителната, то отсега нататък Монсерат Кабайе е La Superba – Великолепната!” Признание, което дава нов тласък за развитието на изумителна кариера: Днес Монсерат Кабайе има над 100 заглавия в репертоара си и е пяла в повече от 4000 спектакъла! Ангажиментите наподобяват рога на изобилието: „Фауст”, „Трубадур”, „Луиза Милер”, „Норма”, „Тоска”, „Аида”, „Арабела”, „Саломе”, „Пиратът”, „Роберто Деверьо”… в най-престижните световни театри.
Невиждан фурор предизвиква Монсерат Кабайе през 1969 г., когато десетки хиляди я аплодират в Арена ди Верона. Тогава на сцената редом с Кабайе, Доминго и Капучили, в прословутата постановка на Жан Вилар участва българският бас Димитър Петков. Това е дебютът му в ролята на Филип ІІ.
С много емоции за Монсерат е съпроводено честването на 100-ия спектакъл в Театро Лисео в Барселона – нейния втори дом. Овациите не стихват до среднощ и това се повтаря пет години по-късно, когато са заедно на сцената с Хосе Карерас.
Впрочем Кабайе извежда Карерас на големия път. До него е и в най-трудните мигове, когато Хосе се бори с болестта. Заедно участват не само в спектакли и концерти, а и в многобройни благотворителни проекти.
Това е другата отличителна черта от характера на Монсерат Кабайе.
Не е забравила и за миг протегнатата ръка в ранните години. „Истинското ми име е Мария. Малко са тези, които ме наричат така. Монсерат е място за поклонение, посветено на Дева Мария, близо до Барселона. Майка ми дала обет да ме кръсти на Светата Дева, ако оживея. Родила съм се с пъпната връв около шията. Както виждате здрава и жива съм, слава Богу!”, казва Монсерат Кабайе с непоправимото си чувство за хумор.
Израснала е сред бедните деца на Барселона. Баща й се разболял тежко и отрано трябвало да добавя по някоя и друга пара вкъщи. Първо като шивачка. Гласът на Монсерат обаче впечатлил богатото семейство Бертран. Те плащали издръжката й в лицея в Барселона в продължение на шест години. Там Монсерат Кабайе се подготвя вокално при унгарката Евгения Кемени. „Тя ме научи правилно да дишам. Без това умение е невъзможно да изпълниш както трябва дадена партия. Особено трудните, които неудържимо ме привличаха…” Като Виолета – една от любимите и най-вдъхновени роли на Монсерат Кабайе според собственото й признание. Другата е Норма. Незабравимо изживяване за испанската дива е участието й в спектакли на „Норма” през юли 1974 година в амфитеатъра на Оранж. „Операта е създадена, за да бъде представяна в театъра”, убедена е Монсерат Кабайе. „Затова предпочитам живите изпълнения. Там се усеща темперамента на певеца. В звукозаписното студио превес има музикалната концепция на диригента, която често не съвпада със собственото ти схващане за дадена творба.”
Стане ли дума за Норма, твърде натрапчива е асоциацията с Мария Калас. Впрочем Калас и Кабайе са близки приятелки в продължение на години. „Бях силно привързана към нея”, споделя Монсерат Кабайе. „Много ми помагаше със съвети. Репетирахме няколко роли заедно. Макар че бяхме пълна противоположност и физически, и гласово, Калас ми казваше: „Ти си самата музика!” Не е чудно след подобно признание, че Мария Калас подарила на Монсерат Кабайе прословутата си мантия от прощалния спектакъл на „Норма” в Париж в постановка на Франко Дзефирели. Подарила я с пророческите думи: „Сега ти ще властваш на сцената!”
Монсерат Кабайе има удивително чувство за хумор, което не я изоставя и в най-трудните моменти. Заковава на място нахалните журналисти:
„Често чувам, че съм последната голяма дива. Ами голяма съм, да. Тежа цели 111 килограма. Не мога да отслабна и грам, каквито и диети да спазвам. Имам проблем с хипофизата и от години съм вегетарианка”. И добавя: „Голяма късметлийка съм. Срещнах на сцената съпруга си Бернабе Марти. Аз съм единствената мадам Бътерфлай, която се омъжва за своя Пинкертон. После дойдоха децата… Ето тази емоционална стабилност е най-важна за моята кариера. Най-голямата ми награда. Трябва да е ужасно трудно да пееш, когато зад сцената те чакат самота, неразбиране, тревога…”
Майка и дъщеря заедно на сцената е върховно щастие и за двете с име Монсерат. Едната с фамилия Кабайе, другата – Марти. Както си му е редът Монсерат Марти имала своя мечта. Да стане балерина. Учила при Мая Плисецка, но контузия отваря съвсем неочаквано вратата към операта.
За радост на родителите си, Монсерат Марти вече уверено гради кариера. Пяла е в престижни театри, в това число и в Миланската скала. А през есента очакваме Монсерат Кабайе и Монсерат Марти да пеят на родна сцена. Двете рядко се засичат у дома, заради разнопосочните си ангажименти. Монсерат Кабайе винаги се облича в червено и черно.
Обожава природата, уюта вкъщи, редом с добрата компания, вкусната храна и най-вече живописта. Нейните картини предизвикали възторг дори у прочутия й сънародник – художника Хуан Миро.
Нерядко в интервюта певицата категорично се разграничава от тясната специализация: „Още от началото на кариерата си пеех и Моцарт, и Вагнер. Духът ми е неспокоен. Откривам все нови неща. Това не означава, че съм еднакво добра във всичко. Всяко произведение обаче ми дава нещо различно. Професията ни изисква неуморен труд. Дълги репетиции, за да си способен след това да „импровизираш” на сцената. Да доизкусуряваш детайлите, които правят ролята само твоя!”
В средата на 80-те години Монсерат Кабайе среща Фреди Меркюри. Приятелството им е пословично. „Беше влюбен в операта. Често след спектакъл нахълтваше в гримьорната и бурно ме прегръщаше. Покани ме през 1987 да подготвим концерт и албум за игрите в Барселона пет години по-късно. Така се появи хитът „Барселона”, който за кратко покори света. Стана химн на младите. Пяла съм и с други попзвезди: Джони Холидей, Джино Ванели, Джони Логан, с Вангелис също… Не го правя за пари, а за да помогна да изчезне бариерата между класическата и попмузиката. Нека младите усетят, че съм от плът и кръв, че съм близо до тях…”
В съботната вечер ще излъчим цялостен запис на „Лукреция Борджия”, опера от Гаетано Доницети, с Монсерат Кабайе в главната роля. Партнират й Алфредо Краус, Шърли Верет , Епио Фладжело, Джузепе Барати, хор и оркестър на Ар Си Ей Виктор с диригент Йонел Перлеа.
Съдържание на операта „Лукреция Борджия”
събота, 13 април, от 20.00 часа
По публикацията работи: Ивета Грънчарова
Последвайте ни и в
Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!