„Това е може би най-ярката, най-нестандартната фигура на (условно казано) ранния френски Ренесанс” – така започва статията за Рабле в учебника по западно-европейска литература на проф. Симеон Хаджикосев, с когото разговаряхме в „Нашият ден”:
„Рабле е доста популярен автор като име, но не достатъчно познат и четен у нас. Кой всъщност е Франсоа Рабле? Много от хората, които са чели единствения роман на Рабле „Гаргантюа и Пантагрюел”, не знаят една много съществена характеристика от неговия живот. Това не знаят дори и лекарите, които са много задължени на Рабле, защото той е бил един от най-великите лекари на своята епоха. Рабле е създателят на смеховата терапия, която особено много и със задоволителен успех се практикува в редица болници по света през изминалото столетие.
Като главен лекар и хирург в болницата в Лион, Рабле е печатал алманаси със смешни истории, смешки, анекдоти, които разпространявал между болните. В неговата философия на пантагрюелизма смехът заема много важно място. Той е един голям мистификатор и в романа си споменава, че уж Аристотел е казал, че човекът е единственото създание, което е надарено със смеха. Рабле настоява да се смеем и да не общуваме с хора, които гледат през ключалките.
Онова, което е прието в културата да се нарича раблезиански смях е нещо особено. Това е гръмък смях, смях от душа и сърце, освободителен смях. Това е смях, за който медиците казват, че подобрява поемането на въздух, обогатява организма с кислород, подобрява настроението. Ето това е то смеховата терапия, която се прилага все още и у нас. Актьорът Николай Николаев със своята трупа обикаля детските онкологични отделения в страната, за да подпомага боледуващите деца именно чрез смехова терапия.
Рабле всъщност започва да изучава доста късно медицина. Преди това в продължение на години изучава някои от старите езици. Може би именно заради тези си познания е успявал толкова завършено и цялостно да направи мистификациите, част от които споменах. Когато говорим за Рабле, не бива да пропускаме и още една много важна същностна негова характеристика. Той е сред тези титани на европейския ренесанс, които се отличават с изключителна широта на творчески интереси.
По времето, когато е живял (първата половина на 16 век) Рабле и бил известен предимно като лекар. Освен това той е бил забележителен богослов. До христовата си възраст – 33 г., той е живял в три манастира, а същевременно е изучавал и древните езици: старогръцки, латински и староеврейски. Той е бил и забележителен полиглот (знаел е 10 езика), както личи от третата книга на неговия роман. Рабле е бил и превъзходен юрист, отлично запознат със законите на тогавашното френско кралство. И в порядъка на една шега, от папската градина във Ватикана той е успял да отмъкне един много изискания зеленчук – артишок и да го пренесе във Франция.
Колкото до романа му „Гаргантюа и Пантагрюел” ще кажа, че той е писан твърде дълго. Историята на романа обхваща 32 години – от 1532 до 1564 г., като последните 11 години са вече подир смъртта на великия хуманист. По своята нестандартна и своеобразна творческа история книгата прилича на две други велики книги – „Дон Кихот” на Сарвантес и „Фауст” на Гьоте – писана над 60 години. Има голям спор относно автентичността на петата книга, излязла след смъртта на Рабле, но неповторимият стил на Рабле личи и там. Това е една от най-великите книги в европейската литература.”
Последвайте ни и в
Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
