Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
С журналиста Иван Георгиев говорихме за неговите детски години, за любовта му към българската музика, за приятелството... Случи се така, че той ми гостува навръх 40-ия си рожден ден. Без да иска направи кратка равносметка на годините, а аз му цитирах по памет едни разсъждения на американския комик Джордж Карлин, наречени „Философия на старостта”. Сега ще ги напиша тук дословно, мисля, че ще са от полза на всички ни: „Забелязал ли си, че единственото време, когато искаме да сме възрастни, е когато сме деца. Когато си на по-малко от 10 години, ти толкова се вълнуваш от възрастта, че мислиш за нея в дроби. - На колко си години? - На 4 и половина. Никога не си на 36 и половина! Ти ставаш на 10, сега не могат да те задържат, после скачаш в следващата година или в няколко напред. Ти може да си на 13, но казваш, че си на 16. И тогава настъпва големият ден на живота ти, ставаш пълнолетен. Даже и думите звучат церемониално. Докато се обърнеш вече си на 30. - О-о-о какво става? – гласът ти звучи сякаш си открил развалено мляко. Натискаш спирачките, но нещата се изплъзват. - Правиш 60. Не искаш да мислиш за това... засилваш се с голяма скорост и удряш 70. - Влизаш в своите 80 и всеки ден е цикъл – ти удари обеда, докато се обърнеш станало 14.30 часа... и така до безкрай, ако стигнеш своите 90. Тогава броенето започва на обратно. -Аз съм точно на 92, аз съм на 100 и половина! Ако станеш на 100 години, отново се превръщаш в хлапе.”