Елица Николаева Райчева е родена на 18 ноември 1984 г. в град София в музикално семейство.
Баща й, Николай Райчев Петров, по настоящем е гъдулар в Оркестъра за народна музика на Българското национално радио. Прабаба й по майчина линия е шопската певица Василка Петкова, която е известна с изпълнението си на песента „Дилмано Дилберо”.
С музика Елица се занимава още от ранна детска възраст, като първите и опити са в областта на народните танци, първоначално е записана от своя баща в кварталното читалище „Пенчо Славейков” в град София, но по-късно се преориентира към народното пеене.
На деветгодишна възраст е приета в Детско-юношеския фолклорен ансамбъл „Изворче” при Националния дворец на децата в град София, където репетира и учи народно пеене при диригента на хоровия състав на ДЮФА „Изворче” ст.н.с. доц. д-р Михаил Букурещлиев, както и при неговата дъщеря Петя Букурещлиева и при Ирина Будурова.
Най-много песни научава от „Добруджанския славей” - народната певица Калинка Вълчева, солистка на хор „Мистерията на българските гласове” и на фолклорна формация „Лозница” с ръководител Никола Атанасов, в която работи заедно с бащата на Ели - Николай Петров.
През 2000 година Елица Райчева за първи път записва песен с Оркестъра за народна музика при БНР в дует със сестра си Паулина Райчева, а песента е на любимата й шопска народна певица от Радомирския край Снежана Витанова, носеща заглавието „Маре ле”.
През 2003 г. Елица завършва средното си образование в 22 СОУ „Г.С. Раковски” с профил английски език и музика, като неин преподавател по музика е Пепа Колева (любима учителка на Ели и неин голям пример за висок професионализъм).
След като завършва средното си образование продължава да пее в новосъздадената тогава от дългогодишния й диригент ст.н.с. доц. д-р Михаил Букурещлиев фолклорна формация „Стефан Кънев”, носеща името на именития ни композитор и създадена с благоволението на странджанската народна певица и съпруга на композитора Калинка Згурова. От 2003 г. до 2010 г. година пее в тази формация като взема участие като хорист и солист в записите на двата компактдиска на състава.
През 2008 г. завършва специалност „Българска филология” в Софийски университет „Св. Климент Охридски”, където се включва активно в допълнителните курсове по фолклор и културна антропология при Юлия Николова.
През 2010 г. Елица завършва магистратура „Управление на информационните ресурси” във Философския факултет на Софийски университет „Св. Климент Охридски”, а понастоящем е студентка в трети курс на специалност „Право” във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий”.
През 2012 г. Елица Райчева заедно с пловдивските музиканти Румен Монев (гайда и клавир), Цветомир Петков (цигулка и гъдулка), Темелко Иванов (кавал), Ивелин Божанов (тамбура) и с помощта на баща й Николай Петров (гъдулка) създават компактдиска „Чубричанче ле”, в който са включени предимно песни от Шопския край.
Макар Елица да е по-известна с песните от Шопския (най-много Бурелски) край, тя обича да изпълнява и включва в репертоара си и добруджански, странджански, тракийски и македонски песни.
Певицата е активна в търсенето на песни като активно си сътрудничи и с няколко читалища като „Славянска беседа” в град София, „Драгоман 1925”, град Драгоман, и Народно читалище „Христо Ботев” в село Габер, откъдето е родом нейната майка.
Репертоарът не се изчерпва със събирането и популяризирането на народни песни, а включва и авторски такива - странджанската песен „Излезе Рада” и добруджанската бавна песен „Слънцето трепти”.
Към момента Елица подготвя и втория си самостоятелен проект, в който ще бъдат включени и песни от други фолклорни области, като техните аранжименти също ще бъдат направени от Румен Монев.
Любимата фраза на певицата е мисълта на Франц Шуберт: „Който обича музиката, никога не може да бъде напълно нещастен”.
