Верди дълго време замисля създаването на опера по драмата на Шилер „Дон Карлос”. За това допринася и посещението му в Испания през 1863 г. по повод постановката на операта „Силата на съдбата”. Тогава той отива в замъка Ескориал, който му прави много потискащо впечатление.
Либретото на „Дон Карлос” е написано от Жозеф Мери (1798-1866) и Камий дю Локл (1832-1903). Общият дух на драмата е запазен. По желание на Верди в самото начало е прибавена една картина, за да се изясни по-добре развитието на действието. Мери и Дю Локл написват либретото в духа на френската голяма опера - пет действия, с традиционния балет и всички други подробности, утвърдени от тогавашния „директор на музикалната мода” във Франция Джакомо Майербер.
„Дон Карлос” се поставя за първи път на 11 март 1867 г. в парижката Гранд опера с изключителен успех. През следващата година се играе и в Германия в преработка на М. Р. Беер. По това време Занардини прави нова редакция на „Дон Карлос”, предназначена за Италия. През 1883 г. Верди преработва „Дон Карлос”, като доста я съкращава. Текстът е преправен чувствително от Гисланцони, автор на либретото на „Аида”.
В тоя си вид операта е поставена в Милано на 10 януари 1884 г. Така тя се играе в Италия и до днес.
В главните роли ще слушаме тенорът Рамон Варгас, сопраното Барбара Фритоли, мецосопраното Анна Смирнова, баритонът Дмитрий Хворостовски и басът Феручо Фурлането. Диригент е Лорин Маазел.
