Радвам се, че моите колеги от програма „Христо Ботев” са първите, които откликват на появяването на книгата ми – сподели за „Нашият ден” Светослав Цветков и продължи: Макар че е грубо да се правят препратки към „Време разделно” и сравнения с творчеството на Орхан Памук, вече се чуват такива оценки. Аз не смятам, че тази книга може да бъде сравнявана с която и да била друга, не само защото не е етично, но няма и смисъл. Начинът на повествованието и обособяването на отделните части в глави с имената на героите улеснява четенето.
Действието се отнася за последната четвърт на 14 век. Това е едно жестоко време, в което България пада под турско робство. Съвпадението на икономическа, политическа и морална криза с началото на робството, наистина е твърде жесток период за България. Как започна всичко? Учени археолози правиха изследване в една крепост до Сопот. Между много неща те намериха и няколко глинени плочки. На една от тях имаше надпис на старобългарски език „Аз многогрешния Илия”. Археолозите сякаш не отделиха голямо внимание на това откритие, но аз бях обсебен от идеята да проуча хората, живели по онова време, истинските личности. Учудването ми беше голямо, когато аз за себе си разбрах, че историята на България никак не изглежда ясно и просто в 14 век. Ние сме запознати с някакви щампи, дадени ни от историците. Установих, че тогава са живели високоинтелигентни хора, интересен е и върхът на османската върхушка, която не носи нищо примитивно сама по себе си. Нещата са особено интересни, когато се погледне какво е ставало не само в харема, а сред българския народ, който понася робството.
Тези 700 страници съм написал за доста години, но ми трябваше време да проуча всичко достъпно за този период, за да съм най-близко до автентичното. За мен стои един въпрос, свързан с възможността литературата да ни представи историята, да ни ориентира в нея.
Не съм професионален историк, но отдавна се интересувам от история. Стигнах до заключението, че ние българите не познаваме своята история. Ние не познаваме личностите в тази история, тези които правят историята. Малко ни интересува това. Не знам кой носи вина за това – историци, писатели или времето. Наблюдавал съм дълго време поляците. Няма между тях човек, който да не познава историята си, което дълбоко ме впечатли.
И ще цитирам Чърчил: „Един народ, който не познава миналото си, няма бъдеще.” Това беше и конкретната причина, която ме подтикваше да проучвам и пиша. Според мен книгата се получи, дано това констатират и читателите й.
Последвайте ни и в
Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
