Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
ХІХ век носи обновление в музикално-танцовата култура на Стария континент. Под влияние на бурните социални процеси и националноосвободителните движения в Австрия, Германия, Италия и Полша се появяват нови битови и професионални жанрове, променя се изразителния език и хореографската образност. Изкуството губи връзката с аристократичните дворове и придобива демократичен характер. Театрализираните представления и класическият балет излизат от придворните зали и стават достъпни за широката публика, появява се оперетата, в която наред с музикалната драматургия танцът играе ключова роля. В парковете, театралните и танцувалните зали се устройват обществени балове, които са посещавани от всички – от аристокрацията до обикновените граждани, търговците и занаятчиите. Така именно баловете в Европа стават център на обществения живот, те определят модата и начина на изпълнение на даден танц, те са място за запознанства и делови контакти. Но за да си в крак с времето, трябва да посещаваш специални танцови класове, водени от професионални учители.
Новото време внася и някои промени в хореографския стил: движението става по-естествено и непринудено, темпото се ускорява, старите композиции се приспособяват към новия естетически вкус и правилата за поведение в обществото. Така много скоро менуетът се превръща в основно средство за възпитание на добри обноски, хубава осанка, изящност и плавност. През цялото столетие на преден план са танци като екосез, кадрил, полка, мазурка и разбира се, кралят на дансинга: негово величество Валсът.
Композиторите се стремят да предадат по-дълбокото съдържание на националния фолклор, като разкриват самобитните народни черти, художествените образци загатват за танцувалността и по-скоро представляват поетизирана представа за нея. И докато танцът прониква в камерното, симфоничното и оперното творчество, балната музика се шаблонизира и механизира. Сред приложните пиеси с художествена стойност се открояват произведенията на фамилия Щраус и Йозеф Ланер: с тях започва разцветът на леката музика, до края на века те са господарите на Виена.
