Марина Цветаева е сред най-уникалните таланти на Русия. Родена е на 8 октомври 1892 г. по стар стил, 26 септември по нов, в Москва в семейството на професора-изкуствовед И. В. Цветаев (1847-1913), основател на Московския музей за изобразително изкуство „А. С. Пушкин”. В жилите й течала руска, немска и полска кръв. Учи в Лозана (Швейцария), във Фрайбург (Германия), пътува до Париж, където слуша лекции по старофренска литература в Сорбоната.
Пише стихове от 6-годишна. Първия си сборник „Вечерен албум” (1910) издава със свои средства. През 1911 пътува за Коктебел (Източен Крим) по покана на поета Максимилиан Волошин, където се запознава с бъдещия си мъж Сергей Яковлевич Ефрон, за когото се омъжва през 1912. Издава сборниците „Вълшебен фенер” и „Из две книги”. През 1915-1916 създава циклите „Стихове за Москва”, „Безсъница”, „Стихове за Блок”, „Стенка Разин”, „На Ахматова”.
През 1919 пише стихотворните цикли „Стихове за Сонечка” и пиесите „Фортуна”, „Каменният ангел”, „Приключение”, „Феникс”. През 1921 публикува сборника „Версти”. Емигрира през 1922 г. с дъщеря си. Зад граница се появява сборникът „Занаят” (1923), поеми и есета. През лятото на 1939 г. се връща в Москва, живее в Болшево, после до евакуацията – в различни квартири в Москва. Дъщеря й и съпругът й са изпратени в лагер. През август 1941 г. Цветаева е евакуирана в Елабуга, където се самоубива на 31 август 1941 година. Точното местоположение на гроба й и досега е неизвестно.
Един от преводачите на Цветаева у нас е поетесата и журналистка в програма „Христо Ботев” Надя Попова. Тя и доц. Румяна Евтимова от СУ „Св. Климент Охридски” гостуваха на „Нашият ден”, за да поговорят за поезията на Марина Цветаева.
