Наричаха Алфредо Краус още приживе „последният джентълмен в оперния свят”. Един от най-забележителните лирични тенори на ХХ век постави своеобразен рекорд в 40-годишната си кариера – нито едно анулирано представление! Няма никаква тайна, категоричен е певецът. Всичко се свежда до две прости правила: техника на пеене и избор на репертоар. Не пришпорвайте гласа си! Това не е преса за печатане на банкноти! Задължителен е здравословният начин на живот - умерено хранене и спорт. Освен това не пуша и не пия! Аз пея!
Алфредо Краус е роден на 24.09.1927 г. През 1992-ра, когато бе на 64 години, пя Неморино в "Ковънт Гардън"! Критици и публика останаха буквално с отворена уста. Краус бе неотразим с елегантната си външност, жизненост, безпроблемни височини. С бистър глас, който принадлежи сякаш на млад мъж… И отново ясен отговор на всеобщо удивление:
Учих при трима много възрастни преподаватели. Носители на старата традиция на белкантото, за чието унищожение спомогна впрочем веристката опера. От тях взех всичко ценно и сетне се заех да изградя собствена техника. Само певецът знае точно какво става в гърлото му. Ларинксът, звучността, обемът са различни при всеки, а следователно и проблемите, припомня Алфредо Краус. Сред преподавателите, които споменава, без съмнение се откроява сопраното Мерседес Лопард, при която Краус учи в Милано. Дебютът на родения на Канарските острови певец е през 1956 в Кайро. Алфредо Краус с лекота намята мантията на Херцога от Мантуа…
Когато се захващаш с пеене, трябва да направиш избор: истината ли ще търсиш, или ще се плъзгаш по повърхността на сюжета, воден от измамен блясък и евтини трикове. Исках да внуша от сцената простите истини за живота. Да се докосвам до потайните кътчета в душата, усещайки дъха на дошлите в залата, признава в интервю Алфредо Краус.
1959-а е ключова в кариерата му - пее с Калас в „Травиата” в Лисабон. Има запис от този спектакъл. Дебютът пък в "Ковънт Гардън" е като Едгардо в „Лучия ди Ламермур”. Едно от великите превъплъщения на испанския тенор! До Краус на сцената е Джоун Съдърланд. И още едно първо явяване през същата 1959-а година. Този път в Ла Скала в „Сомнамбула” на Белини. Това е началото на шеметната кариера на великия певец.
Алфредо Краус реабилитира романтичния стил на пеене и преоткри красотата му, отбелязва Джон Мартинес. Отличната техника и вродена прецизност му донесоха невероятна певческа работоспособност и дълголетие. На сцената Краус магически се преобразяваше и буквално потъваше в образа. Добавете великолепна дикция, специфично за певеца моделиране на фразата, неподражаема елегантност и искреност… Алфредо Краус бе епоха в историята на оперния театър на ХХ век, твърди Джон Мартинес. А Алфредо Краус повдига завесата:
Често се събуждам нощем. Мисля за гласа и тайните на пеенето. Търся как най-добре да изпълня дадена музикална фраза. Ако искам да предам на сцената болка или радост, трябва да обмисля всичко в детайли. Вярвам на единственото знание - душата, а не на скалъпената импровизация. Всяка опера е отделен случай, за който трябва да се подготвиш и да му се посветиш! Испанският тенор изповяда три истини: точност, взискателност, съсредоточеност. Не прави никакви компромиси с публиката, а още по-малко с рекламата и комерсиалните апетити на импресариите.
Критиците пък уточняват: Алфредо Краус бе враг на изкуственото, прекалено гланциране на образа. Както и на изопачаването - прекрояване на сюжета според ексцентричните хрумвания на самозвани режисьори. А фантастичният му тембър с безброй отблясъци сякаш бе създаден за италианските романтични опери и тези от френския репертоар.
В началото на 80-те години Алфредо Краус участва в осем спектакъла на „Вертер” от Масне в Париж. Легендарно преобразяване, загадка дори за самия певец: Това бе той, това бях аз… А във френския печат се появява следното: Малко е да се каже, че на 56 години Алфредо Краус е правдоподобен Вертер. Романтично лице и фигура – да, представете си! – тенор без грам тлъстина! Толкова пламенен и чувствен, че младите му съперници могат само да завиждат. Добавете и собствен почерк: извънредно елегантна фраза, тънък усет за нюансите и колоратурите. Почти съвършена дикция и чистота… На премиерата мнозина колеги критици се надпреварвахме (потресени от видяното) да говорим глупости от рода на „невъзможно е да се пее така!” Никога не се е виждало и няма да има вече подобно нещо!, откъс от публикация в „МонД”.
Не са чак толкова много оперните заглавия в репертоара на Алфредо Краус. Броят им е приблизително 40. Певецът предпочиташе качеството пред количеството. Успехът идва, когато овладееш сравнително неголям, но стабилен репертоар. Не обичам записите. В студиото си затворен като в клетка, а спектакълът е изпълнен с живот. Той има своя душа. Там е истината в изкуството! През май 1986 в Опера комик в Париж Алфредо Краус триумфира като Тонио в нова постановка на „Дъщерята на полка” от Доницети. На сцената до него блести Джун Андерсън в ролята на Мари, а успехът е феноменален. EMI пусна на пазара СД, който документира въпросното събитие.
Алфредо Краус мечтаеше артистичната му кариера да бъде своеобразно стъпало. Проекция в бъдещето. Част от пътя, който не бива да прекъсва. Затова се зае и да преподава. Да води майсторски класове. Създаде конкурс за певци в родния Лас Палмас. Смъртта на съпругата му през 1997 година обаче сякаш прекърши ентусиазма. Нямам сили да пея, споделя Краус. Но трябва да го правя. Ако успея – това ще е знак, че съм надмогнал в някаква степен личната трагедия. Пеенето е вид замяна – даваш от себе си, за да продължиш да съществуваш… В това вярваше великият тенор до последните си дни през есента на 1999 година.
В съботната вечер ще слушате цялостен запис на „Вертер” от Жюл Масне. Запис, осъществен през 1979-а за звукозаписната компания EMI. Вертер без съмнение е едно от топпревъплъщенията на Алфредо Краус. Партнират му Татяна Троянос, Кристин Барбо, Матео Манугуера. Мишел Пласон дирижира Лондонската филхармония. А за тези, които ще останат до полунощ с програма „Христо Ботев”, има още едно изкушение: финалът на „Пуритани” от Белини. Запис пак за EMI, и пак от 1979-а година. В главните роли: Алфредо Краус и Монсерат Кабайе. С участието на Амброзиански оперен хор и оркестър „Филхармония”. На диригентския пулт - Рикардо Мути.
Жюл Масне завършва партитурата на „Вертер” през 1886, а премиерата е във Ваймар пет години по-късно. В основата на либретото е знаменитият роман в писма на Гьоте „Страданията на младия Вертер”.
Съдържание на операта
събота, 15 септември от 20.00 часа
