Ако го погледнем като възраст, това е гаранция, че основното е научено точно в тези първи седем години. Може да се каже, че фестивалът укрепна, разказа в „Артефир” Ясен Атанасов, артистичен директор на фестивала.
Естествено се променя, както се променят децата с годините. Предстоят още промени от догодина. По никакъв начин фестивалът не губи от наивността си, като пораства, остава си под мотото „Културата като купон”. Т.е. правим нещата сериозно, но с намигване. Друг подход не би бил подходящ за нас и на мен лично не би ми бил симпатичен. Един колега от телевизия ме нарече диктатор, защото за първи път от 7 години имаме друг селекционер. Отстъпих, защото обичам да давам възможности на хората за доказване. С ограничението в наредбите да няма силен звук след 22.00 ч. се постави рамка и на броя на участниците. За да няма обидени и сърдити, просто изградихме една работеща система от квоти. Така се появи фигурата на селекционера и това е победителят в предходното международно издание на фестивала. Стефан Иванов поема художествената отговорност тази година. Селекционерът не е някой, който коли и беси, защото той върши работата си по едни определени квоти. Субективен момент има, но когато трябва да избереш квоти между двете издания на фестивала, нещата стават по-ясни. Има много поощряваща квота за най-добро представяне на пролетното тематично издание. Всъщност то е трамплинът за млади автори, за дебютанти, които се стремят към международното издание.
Дали „София: Поетики” ще се превърне в някакъв наш си Арбат? Бих искал, но за това трябват средства. Ние получаваме помощ само от фондация „Америка за България” и от Софийска община. Бюджетът е много малък и не позволява да разгърнем идеите си. Много ни се иска да се включат и частни спонсори, имаме нужда от финансиране. Тогава фестивалът ще може да се разрасне. Тогава няма да има 6 издания в афиша, а 15 и ще може да минем в няколко групи. Финансиращи хора няма. Министерство на културата, мисля, няма ресурс за финансиране на такъв тип фестивали. Освен това финансиращите механизми в цялата ни държава за култура са твърде малко. Хубаво е, че вече сме част от културния календар на Софийска община и все пак те ни подкрепят, но нещата общо са ограничени във финансирането. За европейските програми може да се мисли при определен брой издания, ще пробваме догодина.
Частните пари са важни, защото те показват и отношение. Бизнесът трябва да прояви отговорност по отношение на културата. Не да се използва спонсорството като някакъв пиарски механизъм и да се наливат пари в доста безсмислени идеи. Жестът трябва да бъде филантропски, а това може да стане само когато бизнесът има отношение към изкуството. Този бизнес стана вече на 20-ина години и му е време да се научи да цени културата. Премина от анцузи към бели якички. Дано сега не се наложи да го чакаме още едно поколение да приеме културата като част от себе си. Фестивалът ще се състои в два дни. Основната вечер на „София: Поетики” е в неделя (2 септември), от 19.00 ч., в Народния театър. Тази година самостоятелното разширено участие на чуждестранните гости ще бъде на 1 септември в Полския културен институт.
