Това е различна земя. Не само защото е изцяло оттатък Екватора. Нещо като Алиса в огледалния свят. Прескачаш онази особена географска линия и нещата от другата страна на нулевата хоризонтала сякаш са в математиката: минусът става плюс. И обратно.
Европа е домашна. Рядко в рамките на една държава изминаваш толкова огромни разстояния, както е в Австралия. 6 000 км отиване и връщане от Сидни или Канбера до Пърт, Дарвин, Аделаида или Брисбън. Когато в Европа е лято, в Австралия е зима. А през зимата часовата разлика между Източния и Западния бряг на тази Южна земя е два часа. Там, в средата на февруари, свършва голямата лятна ваканция и децата тръгват на училище. Австралийският футбол пък е национален зимен спорт. Езерото Еър е в „депресия”: достига до 12 метра под морското равнище. Континентът, отвсякъде заобиколен с вода, вътре е пълен с пустини: Голямата пясъчна пустиня, пустините Гибсън, Танами, Симпсън…
Флората и фауната също спазват правилото да са различни. Ему са птици, които не летят. Могат да бягат, дори със скорост до 50км/ч. Но… рядко го показват.
За неавстралийците необикновени изглеждат ехидната, птицечовката, морските охлюви с неонови или тигрови окраски. Тигър се нарича и растение с розови цветове. Не стига, че животни като коалата и мулгара са двуутробни, ами дървесното кенгуру наистина обича да живее по дърветата. Пази равновесие чрез дългата си опашка. За разнообразие слиза и на земята, но само понякога.
Години наред проф. Минка Златева получава удивителни писма от живеещата в Австралия д-р Мария Стайкова. Свързва ги приятелство от ранни детски години, когато Мария е позната само като дъщеря на пловдивския художник Анастас Стайков. От него има вкус към колоритното възприятие и дарбата да разказва увлекателно. Като невробиолог от световна величина е включена в справочника Who's Who in the World 2012. Останалата в България проф. д-р Минка Златева й дава подтик да превърне писмата в познавателни книги, като: „Австралия и България: взаимно непознати” и „Австралия и България: по-малко непознати”. Като човек на словото, от разказите на Мария проф. Минка Златева разбира колко малко всъщност знаем едни за други. Как се работи, когато автор и редактор са на хиляди километри разстояние? След всяко писмо от Австралия, проф. Златева отваря картата и… още преди да е стъпвала на Южния континент, знае всяко кътче от него.
Има пътувания, за които човек мечтае, но изглеждат химерични заради личните ангажименти, цената и още много други фактори. Някой ден… може би! Професор Минка Златева преподава модерната дисциплина „Връзки с обществеността” (пъблик рилейшънс – PR) във Факултета по журналистика в Софийския университет. Десетилетия е посветила на изследвания в областта на журналистиката и комуникациите. В годината на своя творчески и житейски юбилей, тя предприе и пътешествие до Австралия. Може би, за да превърне един дълго отлаган минус в плюс, или как нейната професия е в помощ на туризма.
В „А сега накъде?” проф. д-р Минка Златева разказва впечатления от това пътуване, за срещите си с още наши сънародници, чиито имена се произнасят с уважение, когато стане дума за България.
