За времето от енциклопедията на Дидро до съвременния интернет
Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
По повод една съвсем не кръгла (228-а) годишнина от смъртта на френския философ Дени Дидро в „Нашият ден” говорим за написаното от него и за това как се е променила идеята за достъпността на информацията от Енциклопедията на Дидро до съвременния интернет. Преди да се потопим във философските идеи на Дидро, отваряме литературните му произведения заедно с проф. Клео Протохристова, преподавател по антична и западноевропейска литература в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски”. За да си припомним и че при появата на втория том на Енциклопедията, тя е забранена от Кралския съвет, тъй като рушала авторитета на краля и внушавала идеи за бунт и независимост. Енциклопедичната работа на Дидро се основава върху идеята за събирането на цялото налично знание. „Когато нещо не е вярно, то не може да се знае, не може да се смята за познание, а оттам идва и проблемът със събирането му по метода на Дидро”, напомня ни д-р Борис Грозданов, философ от Института за изследване на обществата и знанието към Българската академия на науките. „Историята на човечеството ни показва, че няма такова нещо като „цялото налично знание”, добавя той.
Заради произведението „Скърбене по стария ми халат” полагаме в съвременен контекст т.нар. ефект на Дидро или спираловидният модел на пазаруване по време на криза като наклонена плоскост, по която се свлича лавина, която може да ви вкара във финансови затруднения. Дидро разказва за новия халат, който му подаряват, и в сравнение с който всичките му вещи изглеждат остарели и неподходящи. Заменя старото си кресло, сламения стол, бюрото си, репродукциите. И задлъжнява ужасно. Модел на съвременното консуматорско поведение, зададен още през 18 век. Според Борис Грозданов, не е задължително да сме критични към подобно поведение, защото консумацията поражда глад и е по-добре човек да е гладен дори за напълно непотребна вещ, отколкото да е инертен и да не иска нищо.
