Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
Кои са „забранените” филми от соц времената у нас и крилата на кои кинотворци бяха подрязани от свръхидеологизираната тоталитарна държава? Съдбата на „трудните” филми разказва кинокритикът Неда Станимирова в книгата „Кинопроцесът – забранен временно”, като задълбочените й анализи са подкрепени с множество архивни факти. Вниманието на авторката е приковано най-вече от това, как властта се стреми да превърне киното от изкуство в средство за масова пропаганда. Всички изкуства от този период са под ударите на политическата идеология, но като че ли най-остър и най-пагубен е сблъсъкът в киното още от 50-те години с филма „Тревога” до 90-те и „Една жена на 33”. Авторите на филми като „Животът си тече тихо”, „Привързаният балон”, „Понеделник сутрин”, „На малкия остров”, „Рицар без броня” и още други не само са критикувани, но и уволнявани, лишавани от възможността за продължително време да работят. Както казва Бинка Желязкова, една от нарочените от властта: „От глад не умряхме, но страдахме от глад за истинска работа. Колко иззети идеи, замисли, прахосани години, прахосан живот...”. Необходимо ли е да се върнем към времето на соца, да знаем, какво се случва точно с българските филми и какви са реакциите на конкретни хора, отговарящи тогава за излизането на екран на тези филми? Авторът на книгата – Неда Станимирова и режисьорът Георги Стоянов – един от нейните герои, в „Какво се случва”.
