Бърза, динамична, усмихната, така видях Катето Евро при срещата ни в „Повтори фантазията” в БНР. Умалителното име Кате, Катето... с което всички се обръщат към нея ми изигра лоша шега, защото по време на нашия разговор аз забравих нейното истинско име, и мисля, че на два пъти я нарекох Екатерина, което не е нейното име – тя е Катерина Евро, сега е мястото да се извиня, макар че тя по никакъв начин не ме поправи, за което й благодаря! Нейната откритост в поведението и в изказа й даде старт на нашия разговор и той пое по спиралата на спомените й за детството.
„Ухае ми на чисто пране в детството, на игри и на искреност, не на фалш и лицемерие. Бях буйно дете, няма да крия, за разлика от братята ми, уж сме една кръв, но като характери и темперамент всеки е индивидуалност. Отраснах със съветите на мама и с личния й пример, разбира се! Никога не съм карана да правя нещо насила, не съм назидавана, свободата беше водеща в детството.”
Приятелството в живота на актрисата е на пиедестал, макар че стигнахме до извода – момчетата пазят по-трайни приятелства, както от детството, така и в живота си изобщо. Тя е била наранявана от приятелки, подмолно и коварно, и това я кара да губи вярата си, както и когато трябва да преживее загуба от смърт на любим човек, тогава излиза на преден план въпросът „Защо”, и вярата поизбледнява.
Днес Катето Евро се е зарекла, че ще прави каквото си пожелае, с когото пожелае и както пожелае, звучи малко като заричане в името на свободата на детството.
Обича да е сред цветята на градината си, очите й заблестяха като на дете, когато ми се похвали, че си е купила пролетен разсад за този сезон... кучетата са другата й отмора от стреса и суетата на деня.
„Писна ми от скучни хора и събития, които се събират, за да поскучаят и да разходят новите си тоалети”, не на шега сподели Катето Евро.
Тя и досега си прави случайни пътувания до морето. Например, тръгва късно вечерта:
„Обичам да карам сама, да си слушам любимата музика, не бързам за никъде, спирам по бензиностанциите, пуша, пийвам си кафенце... живея!”
„Слава богу, имам топлина в сърцето си, добри приятели до себе си, детето си, работа... и много, ама много обичам природата и хубавите срещи в живота”.
След тези думи на актрисата се сетих за един любим цитат на Джером К. Джером, който ще споделя и с вас:
„Нека лодката на живота ти бъде лека, натоварена само с необходимото – уютен дом и прости радости, един-двама достойни приятели, човек, с когото се обичате, котка, куче, достатъчно храна и дрехи...”
неделя, 6 май, от 10.00 часа
