Рамбо Амадеус за пънка, джаза, „Евровизия”-та и всичко останало...

Култовият музикант, философ и медиен манипулатор Антоние Пушич, по-известен като Рамбо Амадеус, ще свири за пръв път в София в последния петък на месец март като специален гост на седмия международен „Аларма Пънк Джаз Фест” (23-30 март). Мнозина очакват този концерт от години и той ще се състои броени седмици преди последната голяма медийна акция на Рамбо – участието му на „Евровизия” с песента Euro Neuro! Уникалното и невъобразимо звучене на музиката на Рамбо (концептуална смесица от фънк, пънк, дърти олд блус, прогресив, джаз, балкански фолклор, техно, афробийт, реге, stand-up комедия, политическа сатира и задълбочени културологични и социологически анализи) го сродява с музиканти като Франк Запа и Кептън Бийфхарт.

Рамбо, майсторе, нека да започнем с голямата бомба със закъснител – предстоящото ти участие на „Евровизия”. Доколкото си спомням, преди няколко години именно ти изказа сентенцията „Евровизия е турбо-фолк”...
Ами, изпадна добър случай да се представя на такава една турбо-фолк манифестация – и то по начин, по който бих желал и с песен, с която бих желал. А такава покана не се отказва. Никой не би отказал да свири пред 70 милиона зрители, и то именно с музиката, с която би желал да се представи. Аз съм от пионерите, които винаги правят първата крачка… Смятам, че всеки заслужава да му се даде шанс и с моето участие аз давам шанс на „Евровизия” да поумнее.
След близо четвърт век на сцената, какво смяташ за понятието „жанр” в съвременната музика?
Опитвам се да бъда убедителен и уверен. Никога не съм имитирал самия себе си. Повечето музиканти, като постигнат някакъв успех с някоя форма, започват да се придържат към нея и да се повтарят. И стават досадни.
А изненадваш ли сам себе си понякога?
Разбира се. Животът е по-голям от нас. Никой не е по-голям от живота, който непрекъснато ни поднася изненади.
Музикантите, с които идваш в София, са малко или повече различни от тези, които познаваме от предишните ти формации. Какви качества трябва да притежава човек, за да свири в твоята група?
Хората идват и си отиват постоянно, но ако имаш репертоар, който зависи от персоналните смени в групата, то тогава това не е добър репертоар. Има много добри джаз музиканти, които могат да импровизират по два часа, но да си призная, досадно ми е да слушам такава музика. Смятам, че като излезеш на сцената, трябва да излезеш с репертоар, който да казва нещо на публиката. Иначе има... Тук на Балканите имаме много талантливи музиканти, но за мен е важно по-скоро да имам смислени хора в групата. Някой, който не винаги е съвсем прецизен музикално, но е умен човек, за мен е много по-ценен от друг, който може да свири като U2, но е селяк.
Какво са за теб балканският рокендрол и балканският пънк? Както казваме тук, имат ли те почва у нас?
Рокендрол не съществува. Това е един прекрасен жанр, който е съществувал през 50-те и 60-те години. Едно време жанровете са имали по-кратък живот. А да свириш днес на електрическа китара не е нищо особено. В турбо-фолка днес може да се чуе повече електрическа китара, отколкото в рокендрола. И обратно: акордеонът днес е много повече рокендрол-инструмент, отколкото китарата... Същото е и с пънка. Пънк-движението при нас, на Балканите, е нещо изкуствено. Пънкът е израз на социалното недоволство в капиталистическа Англия, там, където наистина се е живеело тежко през 70-те. Един вид модулиран социален бунт. А тук, в нашите презадоволени социалистически страни, ние просто изкопирахме пънка, без да имаме нужда. Както навремето изкопирахме и хипи-движението, без това да е потребно. Имаше смисъл да имаме хипи-движение по-късно, когато бяха югославските войни, например, но го нямахме. Провинция сме, какво да се прави... (пауза) Но пък сме богати: имаме какво да ядем, какво да пием – богат край с две думи.
На балканската сцена има много малко музиканти с твоя размах в музиката... Аз лично се сещам само за „истриянския Франк Запа” Франци Блашкович – какво смяташ за него?
Франци е отличен. Обожавам го! Франци прави музика точно така, както трябва да се прави. Въпрос на време е наистина да направим нещо заедно с него.
Често използваш синтетични матрици в своята музика и на ритмическо ниво имитираш електронните игри. Какво е мнението ти за новите виртуални реалности, в които живеем?
Да, опитваме се да говорим и на това поколение, което знае само компютърните игри, мишката и клавиатурата и не се интересува от нищо друго. Но ние, старците, винаги казваме, че младите са тъпи. И в Древна Гърция е било така... А кой знае дали сме прави? Ето, на моите деца съм им купил и компютър, и клавир, а гледам, само на компютъра стоят... Което не е лошо: не съм болен от амбиции родител и по принцип смятам, че ако баща ти е постигнал успех в някоя област, за теб винаги ще е по-добре да търсиш нови области за изява, а не да се фрустрираш от неговите успехи.
Накрая: говори се, че ти си измислил турбо-фолка...
Той щеше да се появи и без мен. Аз само го предугадих. Дадох му име. Но селяците не разбират от ирония, какво да ги правиш.

(Интервюто е взето съвместно от „Аларма” и „Една седмица в София”)

Концертът на Рамбо Амадеус World Kilo Tzar ще се предава пряко по програма „Христо Ботев” на БНР на 30 март от 21.30 ч. Подгряващи са Митко Таралежков, Дъ Хартбрейкър & Дъ Пропър Хендс Фор Дъ Джоб.

А довечера във втората част на „Аларма” слушайте песента Euro Neuro (радио премиера за България) и интервюта с някои от останалите участници във фестивала – италианците Low-Fi, хърватското синт-поп/инди дуо Kimiko и др.

четвъртък, 22 март, от 21.30 часа

Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!