„Персифедрон” – пиеса за безумието на тоталитарните общества

Константин Павлов е едно от най-уникалните явления в съвременната ни литература. Още с появата на първите му стихосбирки през 60-те години „Стихове” и „Сатири” той е обявен за враг на народа, поезията му е забранена, стиховете му не се издават повече от 12 години. Заклеймен е като непоетичен модернист, непокорен и свободолюбив дух, който заплашва устоите на социалистическото общество. Уволняван, преследван, изолиран. Или както самият той казва:
„повече от три десетилетия
бях в утробата на Кита”.
Годините на изолация, обаче, не успяват да го пречупят.

В „Персифедрон” става дума за истината и безумието на тоталитарните общества. Пиесата обаче е нещо повече от обвинение срещу властниците, които скриват истината, когато трябва. „Персифедрон” е също и „Пер-си-фе-дрон!” – парола, с която масите излизат на улицата. Поетът уверява съда, че думата нищо не означава, че просто е измислица – плод на поетично фантазьорство. А „Персифедрон” всъщност е една прощална песен – колкото тъжна, толкова и комична – за революцията, за всички онези, които си отиват в името на свещените идеи на истината.

Режисьор на раиопостановката „Древна трагедия” е Христо Симеонов – Риндо, а ролите се изпълняват от талантливи актьори като Атанас Атанасов, Кръстю Лафазанов, Валентин Ганев, Константин Коцев, Ивайло Герасков, Иоана Буковска, Арсения Стойчева, Велислава Стоянова, Йосиф Шамли и Иван Радоев.

неделя, 18 март, от 16.00 часа

Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!