Свлачища се активизираха по скатовете на морската градина във Варна, намиращи се на метри от крайбрежната алея.
Снимка: БГНЕС
Стоянка Карадинкова от Геозащита, Перник:
Ние наблюдаваме Южна и Югозападна България, един планински в по-голямата си част регион, където проявленията на свлачищата са на лице. Много сериозни такива проблеми имаме в региона на Смолян, в района на Симитли едно много мащабно свлачище, наречено от нас Ураново. При всички случаи очакваме динамизиране на процесите. Вече имаме първото активизирано свлачища по пътя Асеновград-Смолян, затрупало първокласния път. Ние нямаме наблюдение над пътните участъци, но отчитаме активността на процесите. Информация получаваме от общините и от поделенията на Гражданска защита. Лошото е, че в повечето случаи тези процеси не могат да се прогнозират. Наблюдаваме предимно активните участъци, т.нар. потенциално застрашени райони.
Тинко Пеев от Геозащита, Плевен:
Ние отговаряме и за крайдунавските територии, така че вълнения имаме. Придвижването на ледовете сега по Дунава могат да навредят на крайбрежните съоръжения, но не могат да окажат пряко влияние върху свлачищата. При тях, разбрахте, нещата стоят по-различно. Снеготопенето засяга специфични участъци, развиват се ерозионните процеси и може да се появят т.нар. консистентни свлачища. Най-активните участъци са до гр. Лом, на изток с. Долни Тибер и околностите, още по на изток с. Оряхово и селата около него. Застрашени са и Сомовит, Никопол, Тутракан и Силистра. Никога не е късно да се започне работа по укрепването. Наложително е да се укрепва. Тук трябва да сме наясно, че става въпрос за много големи средства, а това не става изведнъж. Най-вероятно трябва спешно да прибегнем към помощта на европейските фондове, за да се решат такива глобални участъци като тези, които споменах, и някои други. Снеготопенето може да откъсне огромни скални части, блокове, които са опасни. Скалните потоци пък могат да нанесат значителни щети на застроените територии в основата. Точно тези процеси биха взели директно човешки жертви, тъй като се развиват много скоростно и няма време за реакция. Превантивна помощ бихме искали да даваме, но не можем с този капацитет да обхванем в наблюдение всички потенциално опасни обекти, за да бъдем полезни на хората. Затова разчитаме на общините.
Арх. Калина Павлова от Варна:
Известна съм с битките си по проекта „Алея 1”. Във Варна основна причина за активизирането на свлачищата е интензивното строителство, което позволява построяване на много сгради, на септични ями. Община Варна не е изградила канализация. Имаме вече един колективен иск на граждани срещу община Варна, затова че от 20 г. не е одобрила никакъв градоустройствен план на определени територии и не е построила канализация на града. Колкото до Алея 1, там имаме вече не свлачище, а срутище. Сега новият купувач на брега „Холдинг Варна”, който действа абсолютно антиконституционно, трябва сам да укрепи обекта. Проектите му, обаче, не са публични, те са тайна за обществото. Това трябва да стане по „неизбежна необходимост”, за да построят своите сгради. Вярвам, че скатът ще бъде укрепен, за да понесе новите сгради. Сега ние водим дела за достъп до документацията и проектите. Доколкото знаем, се предвижда един цял квартал с 20-етажен хотел, 4-5-етажни сгради за жилища и ателиета, които ще се построят по цялото крайбрежие, а то не е здрав терен. Там има насипана земя, за да отдалечи морето и осигури място за строежа. Тази сложна конструкция крие много рискове, но не само за собствениците, а и за всички хора във Варна. Липсата на контрол върху строителството е основна предпоставка за свлачищата при нас.
Доц. Николай Добрев от Геологическия институт към БАН:
Ще говоря за евентуалните опасности през идните два месеца. Повишаването на нивото на подземните води може да се дължи не само на валежи, но и интензивно снеготопене. В съчетание с някои метеорологични условия (вятър и рязко затопляне), снеготопенето може да бъде много по-интензивно и покачването на подземните води да стане по-бързо. В такъв случай се нарушава склоновият стабилитет, земните маси преминават в течно-пластична консистенция и се появяват свлачища. Т.г. снегът наистина беше в много по-голямо количество от предходни години, така че можем да очакваме явления с по-голяма интензивност.
Основно кватернерните и терцерните отложения (по-младите отложения по котловини, склонове и пр.) са най-уязвими за възникване на усложнения. Най-значими са рисковете по Черноморието, Дунавското крайбрежие, не изключвам такива проблеми и в Родопите, а също и в някои котловини в Западна България.
Всяка година има различни активизации на свлачища в различни райони. По-интензивните свличания бяха през 1996-97 г., около 1976 г. по Дунава, 2006-2007 г. също. Няма специално водена статистика. Свлачищата възникват от различни механизми, от геоложката среда и пр. и не винаги са предвидими. Има градове върху свлачища, както е Балчик. Лошото е, че свлачищата дават периодично жертви. След цунамитата, свлачищата са втори по жертви. В зависимост от механизма на свличане и скоростта на движение на масата, трябва да се действа.
В Япония, например, склоновете са много стръмни, масата не е голяма, но те възникват много бързо и не може да се помогне. Симптомите на наближаващо свлачище са пукнатини по терена, особено когато са масови. В такива случаи веднага се викат специалисти и задължително те са инженер-геолози.
Последвайте ни и в
Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
