Кой ще остане безразличен към обяснение в любов, макар и чуждо?
Коя любов, повторена сто пъти, ще си остане само тяхна - на Пабло и Матилда?
Как се пренебрегват думи, вдъхновени от някого, дори да е обичан преди век?
Как се отминава хладнокръвно обич, пленена в стих?
Как да се опълчиш на неназовимите импулси в словесната мелодия, които говорят и на твоето сърце?
Как се забравят думи като тези на Неруда?:
Сърце, царице моя на коритото и лука,
тигрице малка на иглата и на копъра,
обичам блясъка на малкото ти царство,
оръжията ти: маслини, вино, восък…
Сама извадила си този чесън от земята,
в ръцете ти е гряла синята й същност,
а сънищата й лежат на нашата трапеза,
маркучът свит е на кълбо като змия.
Подрязваш храст – и мириса на клонки будиш,
посока даваш на сапуна и на пяната,
изкачваш се по лудите ми стълби и въжета,
разчиташ почерка ми по незнаен начин,
на пясъка намираш страниците ми изгубени
и буквите, които твоята уста са търсили.
Пабло Неруда, из мемоарната книга „Изповядвам, че живях”
Матилда Урутия, моята жена. Жена ми е провинциалистка, като мене. Родена е в южната част на страната, в Чилян, прочут за добро със селската си керамика, и за зло – със страшните си земетресения. В моите „Сто сонета за любовта” съм казал всичко за нея.
Може би тези стихове обясняват съвсем точно какво представлява тя за мен. Свързаха ни земята и животът. Макар това да не интересува никого, ние сме щастливи…
Из бележките на преводача Николай Христозов:
„Сто сонета за любовта” е завършена през 1959 година и през същата година е публикувана в Сантяго, Чили…
Интересът ми към „Сто сонета за любовта” има своята начална дата. През 1972 година се срещнах с чилийския поет Едмундо Ерера, гост на нашата страна. В разговорите ни неизменно присъстваше поезията на Пабло Неруда... Колкото неговият поетичен свят е сложен, полифоничен, необхватен, толкова неговото слово е удивително просто, ясно, прозрачно. Това е образец на майсторство в изкуството, мярка за истинска поезия…
Ето това e за мене Пабло Неруда в „Сто сонета за любовта”. Такъв исках да го покажа в моите преводи. Исках да предам не само достоверността, но и поезията на неговото слово…