Борис Ковач и Давид Йенгибарян пристигат в София специално за „Аларма Пънк Джаз”

За фестивала „Аларма Пънк Джаз” на програма „Христо Ботев” годината започва, както вече писахме, повече от обещаващо – с премиерен за международната фестивална сцена концерт на един от най-оригиналните източноевропейски ню-импро-уърлд-джаз дуети на десетилетието. Борис Ковач (алт-и сопран саксофон/бас кларинет) и Давид Йенгибарян (акордеон) са артисти с култов статус не само за новата балканска и арменска музика, но и за европейския авангард-фолк въобще. Първата им среща е на Donau Fest в Улм, Германия, преди няколко години, а първият им съвместен албум предстои да излезе през 2012 година с марката на фестивала за нова музика Interzone (Нови Сад).

В цяла Западна Европа, но също така и в Русия и Япония, Борис Ковач е добре познат с (пост)апокалиптичните си и постисторически музикални пърформанси The Last Balkan Tango и World After History, които са уникална смесица от театър, танго, наивизъм, дарк джаз, клезмер, нова камерна музика, философия и панонски фолклор. Един от най-оригиналните композитори не само в рамките на родния си Нови Сад, столицата на мултиетническата провинция Войводина, но и в цялата история на (екс)югославската музика, Ковач създава, можем да кажем, „авангард с човешко лице”, т.е. колкото и сложна и добре замислена да е музиката му, тази музика действа не само на ума, но и на сърцето, а често дори и на краката.

Давид Йенгибарян (роден в Ереван през 1976 г.) е навярно най-известният фрий-джаз акордеонист на съвременната унгарска сцена и списъкът му със сешъни и колаборации включва имена от класата на Габор Гадо, Елемер Балаж, Габор Юхас, Мат Дерио, Франк Лондон, Том Уолш и дори Ян Тиерсен. И макар Пиацола, Дино Салуци и арменският фолклор да са силно осезаеми като влияния, Йенгибарян говори на музикален език, който може да бъде наречен само и единствено „самобитен” или „йенгибаряновски”.

Вие двамата сте доста различни като творчески натюрел – как се роди идеята за този дует?
Борис Ковач: Да, на пръв поглед тази среща изглежда странна, но още когато чух Давид за пръв път в Улм преди няколко години, музиката му много ми допадна. Той също се оказа, че добре познава моята музика. Мисля, че двамата споделяме една специфична „източна чувствителност”, колкото и различни да са помежду си панонската традиция и арменската. А също така и в моята, и в неговата музика има известно влечение към средиземноморския звук и тангото, така че се получи интересен диалог. За мен винаги е било интересно да намирам връзките между различностите: да съчетаеш две подобия далеч не е толкова вдъхновяващо.
Давид Йенгибарян: Има бързи и бавни композиции, но не скоростта е определяща. Когато има история за разказване, тогава има и музика. Когато няма за какво да се разказва, няма музика. Този проект е като диалог между два творчески персонажа – ние не свирим традиционна музика, а наши собствени композиции – шест на Борис, и пет мои. В сравнение със соловите ми албуми, тук мога да кажа, че акордеонът е едновременно по-мелодичен и по-баладичен, но и по-дисонантен.
А какво е съотношението композиция/имровизация?
Давид Йенгибарян: Може да се каже обърнато – ето например, има една пиеса, която включва темата от филма Der Kameramorder на Роберт Пейо, един вид танго, но съвсем не традиционно танго. В нашия вариант с Борис тя започва като свободна импровизация и завършва с темата от филма.
Борис Ковач: За мен този проект е и израз на желание за повече свирене на живо, което ме връща към първите ми години в музиката – тогава импровизацията заемаше далеч по-голямо място в музиката ми.
Давид Йенгибарян: В нашия музикален диалог ние разговаряме с инструментите си. Но независимо дали свиря соло или в дует, трио или октет, аз съм много инстинктивен човек и слушам инстинктите си.
И накрая, няколко думи за „източната връзка” и за това как собствените ви фолколорни традиции влияят върху музиката ви...
Борис Ковач: Живеейки във Войводина, аз се чувствам близък до много и различни традиции, но пък едновременно с това се чувствам близко и до музикалния език, на който говоря, например, музиката на Кабо Верде. А Кабо Верде е толкова далеч и културно, и географски от нашите земи... За Изтока: да, в ранното си творчество имам известни влияния от музиката на Далечния Изток, но те не са толкова важни за мен. С думата „изток” аз свързвам най-вече източноевропейската култура, към която чувствам принадлежност.
Давид Йенгибарян: В последните ми формации – David Yengibarjan Trio и David Yengibarjan Octet – имам музиканти от Унгария и от Африка, музиканти от Ню Йорк и Канада, но националността няма значение, защото в крайна сметка всички ние имаме една националност – ние сме музиканти. Има няколко интересни арменски музиканта, с които трябва да се срещна тези дни в Белград, но винаги съм бил отворен към срещата със всякакви интересни музиканти и всякакви интересни хора, без значение откъде са или какви са по произход.

(Интервюто е публикувано и в новия брой на „Една седмица в София”)

Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!