Откакто прословутото „Мисля, следователно съществувам” се загнездва в главите на прародителите ни, научните достижения на човека ни удивяват и вдъхновяват да вярваме, че отговор на всеки въпрос може да се намери – рано или късно, по емпиричен и/или теоретичен начин. Здраво стъпили върху това свое убеждение, някои от нас екпериментират с отговорите много повече, отколкото с въпросите. Пиесата на Елена Алексиева „Експериментът”, напук на Рене Декарт, завихря ураган от въпроси, чиито отговори ще трябва да откриете без предварително зададена формула, набор от термини и научни предпоставки.
В самотна ветровита къща, кацнала в нищото на режещия Север, живеят заедно професор, неговата икономка госпожа Баум и синът на професора. Госпожа Баум е многофункционална – като същинско достижение на съвременната наука – тя е готвачка, чистачка, домашен майстор и какво ли още не. И да не забравяме – търпелив душеприказчик и свидетел на семейния живот в продължение на дълги, дълги години. Професорът е голям изследовател и учен – със своите достижения и провали, обременен и от двете, вечно търсещ отговорите на трудните, отдавна зададени въпроси. А синът – той не говори, не се движи, животът му минава в съзерцание на пространството между инвалидната му количка и просторния хоризонт на Пустошта. И да не забравяме най-откроимия главен герой – въпросите, които ще ви заливат по време на слушането, ще се надигат като лек, топъл въздух, а после стремглаво ще пропадат върху слушателските ви плещи под тежестта на потенциалните отговори.
Какво сме ние – създания или създатели? Каква е разликата между сътворението и унищожението? Каква цена трябва и сме готови да платим и за двете? Можем ли да експериментираме, ако самите ние сме експериментът, и как? Докъде можем да стигнем в преследване на поставените научни и псевдонаучни цели? Наука ли е човешкият живот или проекция на екперимент, който не можем да обозрем? Въпроси, въпроси, въпроси...
Със сигурност „Експериментът” няма да се понрави на всички слушатели. И още по-добре. „Ако всички, мислят еднакво, значи никой не мисли достатъчно”, са казали някои мъдри хора, но не Декарт и неговите рационалисти.
Това, което можем да гарантираме обаче, е чудесната игра на Мария Каварджикова и Стоян Алексиев, умелата режисура на Николай Ламбрев-Михайловски и прецизното, експресивно музикално оформление на Валя Бояджиева. Експериментирайте с радиодебюта на набралата скорост в литературните среди Елена Алексиева. Със своята първа радиопиеса под вещата редакция на Майя Динева и с подкрепата на всеотдайния екип, тя прави опит както със себе си, така и със слушателските възприятия. А дали ще бъде успешен и оправдан от (не)научна гледна точка – след премиерата на 22 януари от 16 часа.