Целта на подобни форуми, тук цитираме създателя на „Без граници” Ясен Казанджиев, е в една неформална, приятелска обстановка (без това да снижава професионалното ниво) хората, творците, продуцентите, въобще всички, изкушени от „авангард-фолка” и сродните му изкуства, да се срещат и да завързват дългосрочни контакти, които понякога дават плодове още същата година, понякога – чак след няколко години, но винаги се развиват във времето, защото на такива места рядко попадат случайни хора. Сред най-ярките резултати от предишните издания е серията от международни участия на португалския музикант и цирков артист Хуго Осга, участник във форума, случили се почти веднага след второто издание на „Без граници”, гостуването на новосибирския пианист Роман Столяр и ню-джаз триото Skopje Connection на „Аларма Пънк Джаз”, концерта на Валери Димчев на един от най-големите скандинавски фолк-рок фестивали тази година. Този септември темата на „Без граници” беше „Север и Юг” с групи и музиканти от Турция, Израел, България, Македония, Гана, Португалия, Сицилия, почти целия Скандинавски свят и Русия. Ние избрахме тук Севера, не само защото зимата все повече напомня за себе си, но и поради факта, че исландски и фарьорски групи, свирещи (и то как само!) съвременна авангард-фолк музика, май-май досега не сме имали на българска територия.
Кристиян Блак за Yggdrasil и Kvonn
Кристиян Блак всъщност не е родом от Фарьорските острови. Датчанин е, но е един вид „натурализиран фарьорец”, „фарьорец по свой избор”, и един от двигателите на съвременната фарьорска сцена от последния четвърт, че и повече, век. На арт-форума „Без граници” в операта във Варна той представи двете си основни формации – Yggdrasil, прогресив-джаз-фолк група, създадена през 1981 г., но прераждаща се сякаш с всеки следващ албум – с нови идеи, концепции, музиканти, и Kvonn, сравнително млада група, произлизаща от един по-стар фолклорен ансамбъл на Блак от 1973 г. и фокусирана изключително върху фарьорския фолклор, средновековните балади от Фарьорските острови, и традициите на съседите – Дания, Норвегия, Гренландия и Шотландия (най-вече Шетландските острови). Влиянията, интересите и търсенията на Кристиян Блак варират от чистия фолклор на Севера (главно фарьорски и датски, но също така и инуитски и келтски) до фрий джаз (нека не забравяме факта, че той често свири със саксофониста Джон Чекай, наполовина датчанин, наполовина конгоанец, един от пионерите на европейската, а и на нюйоркската фрий джаз сцена), от прогресив-рок и нова камерна музика до колаборации с артисти от други изкуства (какъвто е съвместният му албум Duologues с художника Андерс Хюлер); от документални записи на ескимоска музика от началото на ХХ век до някои концепции в европейската философия, на които се опира като композитор. Yggdrasil, нека да припомним, в скандинавската митология е Световното дърво, гигантският ясен, който свързва трите свята – света на хората, света на боговете и подземното царство, чийто връх се извисява над Валхала. А безспорно най-характерното за музиката на групата Yggdrasil е, че нейният разпознаваем стил също се извисява над годините, десетилетията и десетките експерименти, през които е преминала. Независимо дали звучи по-фолклорно, или по-импровизаторски, независимо дали в нея свирят само фарьорци, или и гостуващи музиканти от противоположната страна на земното кълбо (като Нова Зеландия, например), независимо дали музиката, философията или визуалните изкуства имат превес в отделните проекти или фази, през които преминава. Като чуете тази музика, веднага сте сигурни – да, това е Yggdrasil.
Тук следва кратък разговор с Кристиян Блак, който започва именно от тази изходна точка – изграждането на свой собствен стил в диалог (или дуо-лог, трио-лог и т.н.) с другия…
Аз самият съм учил композиция в Дания (Фарьорските острови си нямат собствена консерватория) и винаги съм се смятал повече за композитор, отколкото за музикант. Този позиция ти дава свободата да избираш – подбираш много внимателно музикантите, най-добрите музиканти, които в най-голяма степен да си подхождат с произведението, което си написал, композираш също така албумите си – всеки албум на Yggdrasil е посветен на различна концепция… Много хора са ми казвали, че подхождам много некомерсиално и са ме съветвали да издам някой the best албум, който да представя моята работа пред по-широката публика. Но за мен това просто е невъзможно, тъй като всяка пиеса, която композирам, е в някакво отношение с останалите. Да, на концерти правим сет-лист, в който понякога има произведения от различни албуми на групата, но и тогава аз се опитвам да композирам този сет-лист, така че да има своя смисъл. Ако отидем по-далеч, дори турнетата си ги композирам – град по град… Иначе, още от първите ни записи с Yggdrasil, вдъхновени от моята любима поезия и от фотографията, когато още нямахме име за групата, сякаш за нас това беше най-важно – диалога в импровизацията. И днес – без значение дали работя с музиканти, или с творци от областта на изобразителните изкуства, балета, литературата, винаги се осланям на това – на съвместната импровизация, когато нямаш един лидер, а наистина равностойни съавтори. Защото ако си избрал да си само лидер, неминуемо един ден ще те обхване мързел и ще престанеш да бъдеш креативен. А в споделената импровизация винаги другият те тласка напред към нови идеи – както е в разговора между двама души. Ето, един от последните ми албуми – Duologues – предлага на публиката срещи-разговори между Мунк и Ницше, между Пикасо и Ван Гог, между Мандела и Далай Лама. И независимо дали тези разговори са се случили в действителността, или в картините на Андерс Хюлер, или в нашата музика, те носят своето послание.
Казвате, че на Фарьорските острови няма консерватория, но пък едновременно с това там се създава толкова много музика – във всякакви жанрове. Мисля, че можете да конкурирате дори Исландия…
Да, на Фарьорските острови музикалната традиция е наистина жива, и едновременно с това през 1977 г. ние, музикантите, създадохме своя собствена издателска компания, независима от големите световни компании. Аз съм един от администраторите на този лейбъл, който към настоящия момент има над 400 издадени албума. И всеки фарьорски музикант, който реши, може да запише и издаде свой албум тук – не трябва някой да го одобрява – решенията са изцяло в негови ръце, което насърчава самокритичността.
Вашата музика има и друга една функция – сякаш свързва различните северни култури…
Да, Фарьорските острови не са толкова изолирани, колкото изглежда на пръв поглед. Ние сме точно по средата между Исландия и Гренландия от една страна, Шотландия от друга, Саами-културата от Лапландия от трета. Да, и в музиката на Yggdrasil има по нещичко от всички тези култури.
Накрая: какво е за вас живата фолклорна традиция
Тук, на Фарьорските острови това са средновековните балади. От друга страна, аз лично чувствам много близък фолклора от Шетландските острови. През последните години и импровизираната ми музика е базирана във все по-голяма степен на нордския фолклор.
Исландски сезони в края на лятото като за епилог
Другото важно име от Севера на тазгодишното издание на форума „Без граници” в Балчик, което ми се иска да спомена, макар и мимоходом в този брой (с обещание за продължение, когато един ден дойдат в България), наред с тези на Yggdrasil и Kvonn, Flotille и Himmerland от Дания, Trollfolk от Финландия и Роман Столяр от Новосибирск, е на младата исландска група Arstidir. На исландски името означава „Сезони”, с което аз се пошегувах – „Какви сезони? Зима, зима, зима, зима и пак зима?”, но се оказа, поне според общото мнение на музикантите от групата, че все пак е „зима-зима-пролет-зима”. Arstidir е инди-фолк-рок секстет от Рейкявик, формиран през 2008 г., в който и шестимата членове пеят – и то как само : сякаш са наистина един, както, невярвайки на ушите си, установихме заедно с Петър Делчев от „Кайно Йесно Слонце” на концерта им в Двореца в Балчик. Двама от музикантите – челистът Халгимур Йонас Йенсон и цигуларят Карл Алдинстейн Пестка – са част от групата на детето-чудо на исланския минимализъм Олафур Арналдс (виж ЛИК, брой 2, 2009 г.), а самият Олафур Арналдс е продуцент на новия албум на Arstidir. Добрата новина е, че от няколко месеца Arstidir имат руски тур-мениджър – Мария Челнокова, една от основателките на форума „Без граници” – което е добра предпоставка да ги слушаме отново по нашите ширини. А този текст завършва… с песен: „Познаваме се още от малки и някои от нас са били в едни и същи хорове. Хоровата музика е много важна за исландската култура в наши дни… Всъщност, ние непрекъснато пеем – дори и в автобуса, когато сме на турне. Исландия днес е може би единствената страна в света, където изглежда странно, ако не пееш” (думите са на Рагнар Олафсон, който свири на баритон-китара в Arstidir).
P.S. На 1 ноември 2011 Арт-форумът „Без граници” в Балчик бе удостоен с наградата „Златен будилник” на програма „Христо Ботев” на БНР.
(Материалът е публикуван и в сп. ЛИК)
