Гледната точка на проф. д-р Филип Тодоров от катедра „Стопанска логистика” в УНСС пред „Нашият ден”:
Това което се прави въобще с транспорта у нас, почти винаги е половинчато, некомпетентно, в резултат на индивидуални виждания. Не бих си позволил да кажа, че моето виждане е решението.
Първо бих искал да приветствам стачкуващите. Търпението на българския народ е пословично, но това което става в БДЖ с години е някаква гавра с работещите, с пътуващите и с товародателите. В икономиката няма случайни неща. За съжаление политическият привкус на това кой е бил преди, и кой е сега си дава отражението. Моето впечатление е, че се търсят моментни, епизодични решения, които са по-скоро тактически решения, които не са нищо друго освен извличането на ползи от моментна ситуация. Ние сме на власт, нямаме стратегия, но ще направим нещо, за да кажат, че все пак правим нещо, пък след нас новите да му берат грижата. Няма стратегия, няма програма, няма диагноза, какво ще врачуваме сега в БДЖ? А БДЖ е една система от превози и инфраструктура. Проблемът трябва първо да бъде диагностициран. Като ги питаш каква е диагнозата, те ти отговарят: „Ами ние знаем, че БДЖ е в окаяно състояние! Дайте да нарежем вагоните на скрап, дайте да вземем някакви пари, дайте да съкратим хората, да приватизираме, и всичко ще се оправи?!”
Да, железниците са в окаяно състояние и има причини за това. Системата е зле функционираща. Отговорът на въпроса „защо?” е само един и той е, че системата се управлява некомпетентно! От години е ясно, че има ескалираща финансова задлъжнялост. Само вътрешната задлъжнялост между превозите и железопътна инфраструктура е над 120 милиона! Нерационална организационно-управленска структура, невъзможност за адаптиране към променящата се пазарна среда, неравнопоставеност в бизнессредата, липса на интегриране с европейската жп мрежа. Като към това прибавим шуробаджанащината и корупцията, за която мога да говоря един час, това вече долива допълнително масло в огъня.
Трябва да анализираме миналото, защото който не го познава, не може да продължи компетентно напред. Да вземем и сега положението с г-н Владимир Владимиров, председател на СД на БДЖ. Той е поставен да изпълни някаква задача и не търпи чуждо мнение. Хората са афектирани, засегнати са, посегнато е на достойнството им. Какво предлагат в момента управляващите? Прехвърляне на отговорност и хаотични действия. Те предлагат който иска да напусне. Ами я си представете, че всички машинисти поискат да напуснат? Няма концепция! Въпросът е да съкратим две хиляди човека! Те щели да съкращават влакове и линии, та това е един постоянен процес. Трябва да е ясно какво точно съкращават и защо. Действа се напълно хаотично и непрофесионално!
