Георги Марков е един от най-големите съвременни български историци, автор на обзорни трудове за историята на България, на Балканите и света. Автор на десетки изследвания и проекти, между които се откроява многотомната „История на България” и „България – историческа памет в националната ни идентичност”. Преподавател е в Софийския университет „Св. Климент Охридски” и Нов български университет, директор на Института по история при БАН.
Академик Георги Марков пред „Нашият ден”:
Започвам с това, че ние често пренаписваме историята. Твърде често историята трябва да се преосмисля и да се извлекат поуките. Това е златото на историята. Не бива да се впускаме в описания как е било, а трябва да обясним защо. Към това се стреми професионалният историк. Иначе трябва да отдалечим историята от политиката, защото пренаписването се дължи на политически натиск. За жалост в народопсихологията ни е и това, че обичаме силните на деня. И сега ласкатели често сравняват някои от съвременните политици със Стефан Стамболов, който наистина е най-видният държавник на Третото българско царство, но при него има и съдебни убийства и политическа полиция, т.е. не всичко е добро в неговото управление.
Политиците говорят много за национално помирение, но всъщност нямат интерес от него. При нас не се приложи испанският модел на примирие и обединение, а там наследството от испанската гражданска война е много по-трагично. При нас това не се случи. Ние имаме поговорка „На чужд гроб не плачи!”. Всеки плаче на гроба на своите загинали близки, но няма състрадание за жертвите от другата страна. Там е причината.
И сега за актуални събития. Вчера бъдещият президент Росен Плевнелиев ни посети в БАН, което се случва за първи път в историята на Българската академия на науките. Досега посещения и поздравления имахме на 24 май. Радвам се на добрите му намерения, но финансите не са в негови ръце. Всичко зависи от финансовия министър, който не е добре разположен към Академията. Българският интелектуалец живее материално бедно, поради което някои от интелектуалците ни се продават на чужди фондации. Говоря за историци, които пишат по поръчка, както беше до 1989 година. Сега няма политическа цензура, но има икономическа. Трудно е и на младите, но искам да им кажа да не тръгват по този хлъзгав път, защото няма да ги заведе далеч. Не искам обаче да говоря и да си развалям настроението в днешния ден.
Последвайте ни и в
Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
