Джиян Емин, който се чувства достатъчно добре и в Македонската филхармония, където работи, и в цигански джазоркестър, и в прогресив рок- и джазформации, е може би най-добре познатият у нас от тримата. Музикант от смесен босненско-турско-цигански произход, Джиян черпи с пълни шепи и от традицията, и от академизма, без това по никакъв начин да омаловажава фактора „въображение”, който си остава водещ при него. У нас е свирил с основната си формация Project Zlust, където участва и Мишо Йосифов, и с „Черкези Оркестър” на Тони Китановски, както и със Skopje Connection в края на лятото на шоукейсите на Арт-форума „Без граници” в Балчик, носител на наградата „Златен будилник” на програма „Христо Ботев”. Част е също така и от някои от формациите на самия Кирил Джайковски. Негова музика може да се чуе в добре познатите у нас филми „Бал-Кан-Кан” на Дарко Митревски и „Как убих светец” на Теона Митевска. Свирил е заедно с музиканти като Уилям Паркър, Франк Лондон, Дамо Сузики и Грег Хопкинс, а на домашни сешъни в Studio Zlust – и с музикантите от Nublu Orchestra на Буч Морис.
Георги Шарески е завършил китара в „Бъркли”, където му е преподавал самият Дейвид Тронзо. Носител е още като студент, на наградата на International Association of Jazz Educators и на Berklee Achievement Scholarship Award. Автор е на три самостоятелни албума. В първия от тях, който като композиция е доста близък до света на Борис Ковач, да речем – Elflandia (2005) – участват много от състудентите на Шарески от „Бъркли”, сред които е и саксофонистът Ури Гурвич (който записва за лейбъла Tzadik на Джон Зорн с Петър Славов-младши на контрабаса). И Elflandia, и следващият албум на Шарески от 2006 (със секстет и специален гост Франческо Берцати), са издадени от авангардния скопски лейбъл Chicken Madness, издателите на „Баце Квартет” на Теодосий Спасов. Следващият солов проект е вече в квартет (с издател – лейбъла на Скопския джазфестивал) – с Джиян Емин и Гоце Стевковски от Zlust и с Оливер Йософовски, контрабас, познат у нас от първите албуми на „Фолтин”. Шарески владее различни стихии и може да борави както с тишината (в проекти като Elflandia и Skopje Connection), така и с Хендриксовата психеделия (когато се развихри с квартета си).
Лука Акуино е от Беневенто, Южна Италия, и е сред новите големи имена на тромпета в италианския джаз. Първата му любов, както се чува и от музиката му, е Майлс, а втората – Чет Бейкър. През 2008г. печели международната награда за солисти „Масимо Урбани”. Записва за Universal Music. Свирил е заедно с големи имена в съвременния джаз и от двете страни на Океана като Паоло Фрезу, Слайд Хемптън, Тони Скот и Рой Харгроув. Последният участва и в албума на Лука Lunaria от 2009 г. Самият Лука, който в момента се е фокусирал сериозно и върху скандинавското звучене, е участник в над 50 различни записи на джаз, хип-хоп, гръндж, поп и дори хеви метъл музиканти.
Първият албум на Skopje Connection – Amam (2009) е записан в историческата турска баня от XV век „Чифте Амам” в Скопие и е миксиран от Боян Угриновски – човека, който често е зад тонрежисьорския пулт на големи концерти на музиканти от калибъра на Уейн Шортър, Нилс Петер Молвар или Чарлз Лойд. Вторият албум на групата, който тъкмо излезе, е с участието на един от големите авангардисти на съвременната европейска сцена за нова музика и джаз – холандския челист Ернст Райзехър.
Проектът Skopje Connection изисква специална атмосфера, в която да бъде слушан на живо и „Студио 5” е едно от малкото места в София, подходящи за създаване на подобна камерна атмосфера. Концертът ще се предава пряко по програма „Христо Ботев” от 21.30 ч. на 21 ноември като част от серията „Звуково изобразяване на града” на „Аларма Пънк Джаз”.
(Интервюто е публикувано и в „Една седмица в София”)
