Как може да се лекува с музиката според възгледите в края на средновековната епоха.
Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
Историята помни много спорове и дискусии за присъствието на музиката в църковното богослужение. Според някои химните и псалмите за възхвала на Бога са най-подходящият лек и това е начинът, по който Господ, чрез Давид, е подготвил точната доза лекарство, което да изцери човечеството от негови рани и страдания. Всъщност цар Давид е може би най-известният библейски музикант. С арфата си той хвали Бога, но и свири на цар Саул, за да го успокои, когато е измъчван от зли духове. Музиката е сродна на нашата душа – пише Григорий Ниски – и именно това е причината, поради която великият Давид е примесил нравственото учение с мелодията и по този начин като че ли е оросил възвишените догми с медена роса, доставяща на нашата природа възможност по някакъв начин да съзерцаваме и лекуваме самите себе си. Това лечение се състои в хармоничната съразмерност на начина на живот, към който, без думи и прибягвайки към загадки, ни зове мелодията. Тя ни учи да не се затягат или отпускат струните в необходимото време, наблюдавайки при това нашият начин на живот да не изгуби правилната мелодия и ритъм, като избягва извънмерна разпуснатост и излишно напрежение. В края на средновековната епоха античните възгледи за лечебното въздействие на музиката са забравени. Но медицинската обосновка на музикалната терапия се разпростира в широка гама от творби, свързани с лечение, хигиена и профилактика. Тези произведения най-общо казано са предназначени за практическа помощ на интересуващите се, често те са част от описваните очаквани ефекти в образователните трактати в медицинските университети или са кратки съобщения за онези, които имат професионални интереси в медицината. За музикотерапия говори и известният лекар, астролог и алхимик Арнолд от Виланова в коментарите си към дидактичната поема Regimen sanitatis Salernitanum, превеждана като „Цветето (лилията) на медицината”.