Надали когато се събират през ноември 2005 г. в родния си град Торино – ей така, на шега, с идеята да свирят гаражен рок и психеделик поп по купони – музикантите от The Jumpin’ Quails са очаквали да ги споходи нечуваният общоевропейски успех, на който се радват поне от две години насам. Изключително добре приети във Франция и Великобритания, след като издават албума Bishops In Tea Shops (2011) Якопо Триверо (вокал / бас китара / автор на текстовете), Салваторе Марано (китари / вокали) и Диего Болонезе (барабани / беквокали) решават да се впуснат и в едно съвсем ново приключение - балканско турне под мотото Bishops In East Shops, включващо Гърция, Македония, Сърбия, Косово, Хърватия, Словения, Румъния и, разбира се, България. Концертът им в София е организиран от радио фестивала „Аларма Пънк Джаз” в кино „Влайкова” на 4 октомври, и както си му е редът, ще се предава на живо по програма „Христо Ботев”.
В серията „Звуково изобразяване на града” на „Аларма” пряко от кино „Влайкова” досега са излъчвани концерти на групи като „Джендема”, „Насекомикс”, Help Me Jones, Man Zero (Хърватия) и Radare (Германия). The Jumpin’ Quails са втората италианска пънк-рок група, която гостува на фестивала в кинозалата на читалище „Антон Страшимиров” след изключително добре протеклия концерт на триото Soviet Soviet от Пезаро в началото на лятото. На български името на бандата съдържа известна тавтология (защото думата „пъдпъдък” – quail - по принцип предполага подскачане), но освен „много подскачане”, в музиката на The Jumpin’ Quails има още много пластове - от Дейвид Линч до Луис Карол и от Мориконе до Kraftwerk, Can и Джон Ленън, както признават самите музиканти. Дни преди концерта им София разговаряме с китариста Салваторе Марано.
Да започнем от Торино, защото средата е важна. Каква е историята на рокендрола в Торино?
Години наред Торино беше студен и сив град, където нищо не се случваше. Но от десетина години насам съвсем не е така, особено след обявяването на Световната икономическа криза ъндърграунд културата взе да процъфтява. Отвориха се няколко важни клуба, много турнета на световни музиканти взеха да минават и през нашия град. В момента Торино, заедно с Милано, са двата най-оживени града в Италия, ако си говорим за алтернативна култура. За почти всеки концерт, случил се на наша територия, веднага се пише в Pitchfork и други авторитетни музикални издания. Един вид – от един момент нататък ние, групите от Торино, бяхме едва ли не изстреляни в света на голямата музика.
The Jumpin’ Quails е банда, която печели все повече и повече почитатели – особено във Франция и Великобритания…
Във Франция, съвсем естествено, имаме много концерти и поради географската близост – Южна Франция ни е на една рака разстояние, за разлика от Южна Италия, например. А за Великобритания – не знам: най-добрите рецензии за новия албум получихме от британски издания. Което е направо научна фантастика за италианска група в Лондон – все едно да се опитваш да продаваш лед на пингвините на Северния полюс. Обаче явно всеки град си има своето звучене и предпочитания на публиката и ние идеално пасваме на британската публика – много повече, отколкото на италианската.
Разкажи ни малко повече за текстовете ви – в тях се срещат всякакви причудливи създания – от зелени фламинго до пурпурни пчели и виолетови прасета.
Не употребяваме наркотици. Всичко в текстовете ни е истинско. По-голямата част от тях са на басиста ни Якопо, който е като дете – напълно извън т.нар. „обективна реалност”. Той има толкова силно развито въображение и вътрешен свят, че направо мога да го сравня с Луис Карол, а песните му - с „Алиса в Страната на чудесата”. Той настина вижда нещата по този начин: като дете. И за нас е голяма радост да си имаме дете в групата.
И накрая – колко често на ден звучат песните ви по и италианските радиостанции?
Ситуацията в Италия, ако говорим за медии, може да се обобщи с думите „Третият свят в медийно отношение”, или само с една дума – „диктатура”. Но много ме радва фактът, че най-младите изобщо не са зависими от радиото и телевизията, а намират свои алтернативни канали да се информират за света около нас.
(Интервюто е публикувано и в „Една седмица в София”)
вторник, 4 октомври, от 21.30 часа
